Джош Базел - Анатомията на Питър

Когато човек расте в северната част на щата Ню Джързи, чува какви ли не глупости за мафията и за бащите на разни познати, които били в нея. Но освен това чува и за едно определено военно училище в Съфърн, където на тържествата винаги се събират самодоволни типове с гъзарски шевролети камаро и златни вериги, които са толкова тежки, че ще им строшат огледалото, от което шмъркат кокаин. В него са учили ненормално голям процент от членовете на петте най-влиятелни мафиотски фамилии в щата.

Няма да кажа кое. Достатъчно е да спомена, че носи същото име като едно от най-известните военни училища в Англия, макар че е основано сто и петдесет години след Войната за независимост.

Бях очаквал да завърша католическо училище, но какво пък. И без това вече си правех лицевите опори.

През лятото се преместих. Училището беше скъпо, но аз още имах пари от завещанията и застраховката „Живот“. Освен това, както вече казах, нямах много други разходи.

Като военно училище беше пълна пунта. Имаше сбор в 7:30 ч. и в 14:30 ч., по 40 минути на ден маршова подготовка и тържествен парад веднъж в месеца. Имаше няколко абсолютни тъпанари, които приемаха всичко на сериозно, записваха се в училищните отбори и прочие, но всички останали само пушеха трева в тоалетните и прескачаха оградата до „Пица Хът“ на магистралата, за да се забиват с момичетата от девическото училище от другата страна на тенис кортовете и гората. Тоалетните в „Пица Хът“ бяха смесени.

Чакаше се на опашка, за да влезеш.

Постарах се да се сприятеля с Адам Локано. Избрах си него, защото беше доста известен в училището, а не защото имаше връзки с мафията. Всъщност дори не бях сигурен, че има такива, чак до по-късно, когато го попитах откъде му е прякорът Порното.

Бях чувал, че му викат така, защото е снимал порно с бавачката си, когато е бил на дванайсет.

— Ами, глупости — отвърна ми той. — Беше с някаква проститутка в Атлантик Сити. Човече, дори не помня как е станало, толкова бях пиян. После някакъв задник от клуба, в който членува баща ми, откраднал касетата и направил копия за всички. Много тъп филм между другото.

В главата ми се включи аларма и аз веднага разбрах, че съм нагазил до коленете във водите на мафията. Но преди това нямаше как да знам, защото Локано беше различен от другите деца на мафиоти.

Беше на шестнайсет, колкото и аз. За разлика от мен беше пълен, с увиснали гърди, диагонални чертички на зърната и лице като на кученцето Друпи, с двойна брадичка и торбички под очите. Долната му устна беше прекалено месеста. Освен това, за разлика от мен беше готин. Гордееше се с външния си вид и дори в тъпите униформи, които трябваше да обличаме на парадите, успяваше да изглежда така, все едно цяла нощ се е запивал. В Лас Вегас. През 1960-а.

Друга част от чара му (отново такава, на която можех само да се удивлявам) беше способността да говори каквото си иска, без никакви задръжки. Говореше съвсем спокойно как лъска чекии, сере или как е влюбен в първата си братовчедка Дениз. Казваше си на секундата, когато се ядоса или се подразни от нещо — включително и в неизбежните случаи, когато се вкисваше от това колко по-добър съм от него в спортовете и в боя. Аз правех всичко възможно да избягвам такива ситуации, но все пак бяхме хлапета, при това уж във военно училище, така че от време на време се налагаше да го побеждавам. И винаги се впечатлявах колко лесно го преодоляваше Порното. Първо крещеше от гняв, после се разсмиваше и беше от ясно по-ясно, че и двете му реакции са съвсем искрени. Въпреки начина, по който се държеше, и твърдението му, че е прочел само една книга от край до край през целия си живот, той беше най-умното момче, което бях срещал.

Освен това беше толкова уверен в себе си, че се държеше дружелюбно с всякакви хора — зубрачи, персонала от кафето, всички — и беше достъпен. Не че не се наложи да поработя, за да се сближа с него. Престанах да се правя на интелектуалец от Стария континент и започнах да се обличам по-небрежно, да нося ретро слънчеви очила и верижка с корали. Налагах си да говоря по-бавно, по-дебело и възможно най-рядко. Един самотен гимназист трябва да се мотивира със смъртоносно сериозна причина, за да се впише в обществото. Няма как, ако не е готин.

Освен това започнах да продавам наркотици. Поддържах връзка с един зубрач от старото ми училище отпреди времето, преди да убият дядо и баба и всичките ми приятели да спрат да си говорят с мен, защото не знаеха какво да кажат. По-големият брат на зубрача беше дилър и ми даваше трева на пликчета по 250 грама и опаковки по един грам кокаин на добра цена. Според мен и двамата си мислеха, че ги вземам за лична употреба.