Крис Картър - Екзекуторът

— Четиринайсет години — подсказа той.

— Предполагам, че поне оттогава не е виждал стария си приятел от училище.

Хопкинс провери в доклада.

— Точно така, капитане. В списъка с посещенията му е записано само едно име и тя е престанала да му ходи на свиждане преди пет години, когато е починала.

Робърт потърка очи.

— Знаем, че Аманда Райли и Деби Хауард са били приятелки от училище. — Той посочи снимката на четирите ученички. — Но не сме установили каква е връзката между момичетата и младия Брет. Известно ни е, че те не са се познавали от училище, но погледнете това, капитане. — Той посочи голямата карта на Лос Анджелис на стената. — Карфиците показват, че местата, където Аманда и Брет са живели, не са били далеч едно от друго. — Робърт взе доклада за Деби Хауард от бюрото си. — Деби е живяла на същата улица като Аманда.

— Мислиш, че са били банда?

— Нещо такова. — Хънтър кимна и се подпря на ръба на бюрото. — Но мога да го потвърдя само ако открием някого, който ги е познавал, когато са били млади. — Посочи годишника на гимназията в Комптън. — И Питър Елдър е този някой.

— И какво ще получиш, ако той потвърди предположението ти?

— Мотив.

Всички застанаха неподвижно и се втренчиха в Робърт.

— Слушам те, Робърт — подкани го Блейк.

— Тормоз.

— Тормоз? В училище? — недоверчиво попита тя.

— Днес установихме, че в училище отец Фабиан е бил хулиган, при това гаден. Той и малката му банда приятели се заяждали с ученици и учители. Питър Елдър е бил не само член на бандата, но и според Джеймс Рийд — водачът.

— Свещеникът е бил хулиган в училище?

— Трудно е да се повярва, нали? — обади се Гарсия.

— Чакайте малко. Аманда и Деби не са учили в тяхното училище.

Хънтър потърси нещо на бюрото си.

— Вижте това. — Той подаде на Блейк сведенията от гимназията за Аманда Райли.

Очите й се плъзнаха надолу по листа.

— Лоши оценки, няколко наказания и много отсъствия. — Тя повдигна рамене. — Половината ученици в Лос Анджелис имат подобни характеристики. Е, добре, не е била примерна ученичка и…

— Повечето хулигани не са.

Блейк отвори широко очи.

— Да не би да твърдиш, че Аманда е била хулиганка само защото оценките й не са били хубави? Доста суров извод, Робърт.

— Не. — Той спокойно поклати глава. — Вижте броя на наказанията й.

— Много са. Какво намекваш?

— Учениците не получават много наказания заради лоши оценки, капитане. Те трябва да нарушават дисциплината, да спорят и дори да са агресивни. Има голяма вероятност Аманда Райли също да е била хулиганка, но дори да не е била, може би се е мотаела с бандата на Брет и Питър.

Блейк се замисли.

— Смяташ, че убиецът премахва хора, които са го тормозили, когато е бил млад?

— Да.

— Но това е било преди повече от двайсет години — отбеляза Хопкинс. — Мислиш ли, че някой може да им има зъб толкова отдавна?

— Хората са злопаметни, но в случая не бих го нарекъл да им има зъб.

Блейк прибра кичур коса зад ухото си.

— Продължавай.

— Младите хора са предразположени към психични травми. Тийнейджърите са несигурни, колкото и отракани да се опитват да изглеждат. На тази възраст всички врати към несигурността са широко отворени и нищо не може да попречи на някой заядливец да обърка съзнанието им, без те дори да подозират.

— Достатъчно силно объркване, за да накара някого да направи това? — попита Блейк и посочи ужасяващите снимки на двете убийства.

— Тормозът може да бъде изключително пагубен и да остави психични белези, които траят години, а понякога не преминават.

— Но защо ще убива тези хора след двайсет и няколко години, когато дните на тормоза отдавна са отминали? Не ми казвай, че отец Фабиан и Аманда Райли все още са тормозели някого.

— Психичните травми може да останат в подсъзнанието години наред и да чакат да се проявят. — Хънтър се приближи до прозореца и се вгледа в оживената улица долу. — Не сте ли се питали за бездомниците?

Всички в стаята се намръщиха.

— Да не пушиш трева? Какво общо има това, по дяволите? — попита Барбара и поклати глава.

— Понякога, когато видя бездомник, който седи на ъгъла, мръзнещ и гладен, аз си задавам въпроса докъде трябва да проследя живота му в миналото, за да намеря точния момент във времето, който го е пречупил. — Робърт забеляза старец, който пресичаше улицата. — Може да е моментът, когато е загубил работата, съпругата или детето си. Може да е всичко, но винаги има нещо. Пословичното „малко камъче, което обръща колата“. Всеки има точка на пречупване. — Той се обърна към останалите в кабинета. — Представете си, че убиецът е бил жестоко тормозен, когато е бил хлапе. Подсъзнанието му е изпълнено с ярост и гняв, но той не го съзнава. Двайсет и пет години по-късно животът му не върви добре. Загубва работата си или съпругата му се готви да го напусне. Намира се на точката на кипене. И сетне „камъчето обръща колата“. Нещо отключва подсъзнанието му и отново отваря раната. И изведнъж яростта и гневът вече не са скрити в подсъзнанието му.