Крис Картър - Екзекуторът

Хопкинс даде на детективите по-краткия доклад за Елдър.

— В КПИ 4 4 Калифорнийската поправителна институция в Техачапи е един от трите затвора в щата с карцер, най-строго охраняваната и построена да гарантира изолация и възможно максимален контрол на обитателите. — Б.пр. ли е? — изненадано попита Карлос.

— Елдър е бил заварен на местопрестъплението, целият облян в кръв, а в краката му лежал трупът на собственика на магазина — обясни Иън. — Единствената причина да не бъде осъден на смърт е някаква формалност. Ченгетата са се издънили на местопрестъплението. Дали са му доживотна присъда.

— Ами другите две момичета на снимката от гимназията в Гардена? — попита Хънтър и стана. — Емили Уелс и Джесика Пиърс? Открили ли сме ги?

Хопкинс поклати глава.

— Пуснал съм няколко търсения едновременно, но засега няма нищо. Трябва да ми дадеш малко повече време.

— Времето е нещо, което свършва много бързо — рече Гарсия и погледна партньора си. Те не искаха да казват на младото ченге за последното видение на Моли за първи януари.

— Провървя ми с издирването на Деби Хауард — продължи Иън. — Тя е запазила моминското си име и не е приела фамилията на съпруга си. Това и фактът, че е работила в прокуратурата, много улесниха нещата. Името й изскочи почти веднага в базата — данни на разследванията на убийства. Емили Уелс и Джесика Пиърс вероятно са били омъжени. Ще трябва да изровя стари архиви и вероятно информация за родителите им. Работя колкото мога по-бързо. Ще намеря всичко, но ми трябват няколко часа. — Той прокара ръка по умореното си лице.

— Ами евентуалната първа жертва, неидентифицираният мъж и издирването на часовника? — попита Карлос. — Извади ли късмет?

— Засега няма нищо от описите на личните вещи, но ако искате, вярвайте, описите не са въведени в база — данни. — Хопкинс повдигна рамене, сякаш не разбираше как е възможно. — Представляват написани на ръка формуляри.

Робърт отметна назад глава, въздъхна и прокара пръсти по лицето си.

— Ще изпратя няколко души да проверят формулярите в моргите. Трябва да намерим този човек.

Капитан Барбара Блейк влезе в стаята, без да почука. Гримът й беше малко по-тежък от обикновено и Хънтър стигна до извода, че това е, за да скрие тъмните сенки под очите.

— Наистина ли Деби Хауард е втората жертва, Робърт? — Тя кимна към снимките на корковото табло.

— Да, има голяма вероятност, но ми трябват документите по случая, за да бъда сигурен.

— Скоро ще пристигнат. Прокурор? — Блейк поклати глава неодобрително. — Играта със сигурност ще загрубее, когато шефът на полицията и кметът научат за това.

— Засега само проверяваме улики, капитане — спокойно отговори Хънтър. — Никой няма да чуе за това.

— Откакто те изтипосаха на първата страница в „Ел Ей Таймс“ вчера, шефът иска ежедневен доклад от мен за разследването. Иска да ни държи под око, нас, „ченгетата мистици“, както, предполагам, иска и кметът.

— Представете му доклад. Някой знае ли, че сте поискали материалите, свързани с разследването?

Блейк го изгледа студено.

— Не съм толкова тъпа, Робърт.

— Тогава не е необходимо да им казваме, поне още не.

— Съветваш ме да излъжа шефа на полицията?

— Не, капитане, само да манипулирате истината още ден-два.

Блейк изгледа гневно Хънтър, а после и Гарсия.

— Какъв ти е проблемът с шефовете и придържането към правилата, детективе? Забрави ли, че отговаряме пред шефа на полицията и кмета? Не знам как Уилям Болтър е ръководил отдела, но лъжите и неподчинението на заповедите от по-висшестоящите вече няма да бъдат официално одобрявани. Не и докато аз съм шеф на отдела. Ако получим потвърждение, че Деби Хауард наистина е втората жертва на нашия убиец, това ще напиша в доклада. Е, с какво разполагаме до тук?

Робърт й разказа за снимките от гимназията в Гардена и срещата им с Джеймс Рийд.

— Ами Питър Елдър, приятелят от училище на свещеника? Той е в затвора в Техачапи, така ли? — попита тя.

— Ченгетата са се издънили на местопрестъплението — отговори Хопкинс. — Елдър е трябвало да отиде в „Сан Куентин“, където се изпълняват смъртни присъди.

— Искам да говоря с него — заяви Хънтър и погледна часовника си. — За колко време мислите, че може да получим разрешение да го разпитам?

Блейк въздъхна и погледна досието на Питър Елдър.

— Елдър е в затвор с максимални мерки за сигурност и карцер. Посещенията са сведени до минимум, ако изобщо му позволяват такива. Ще трябва да изпратя официално искане до директора. Дори да наблегна колко е спешно, пак ще отнеме най-малко двайсет и четири часа. — Блейк върна папката на бюрото на Хънтър. — Имам много добър приятел в Съвета по превъзпитание и рехабилитация, който може да ускори нещата. Но как мислиш, че може да помогне Питър Елдър? Той е в затвора от… — Тя погледна Иън.