Крис Картър - Екзекуторът

Домакинът се изсмя нервно, извади гланц за устни от джоба си и го прокара по устните си.

— Те се заяждаха с всички. Нямаше значение в кой клас си. Не им пукаше. Хлапетата се страхуваха от тях.

— Страхуваха се?

— Когато думата „хулиган“ се употребяваше навремето, хората си представяха ученик с мръсна уста, който обижда другите, някой, който ги дразни, защото са дебели, облечени лошо или не много добри в спорта, но Брет и приятелите му не бяха такива. Ако можете да си представите съвременен уличен гангстер със сериозен проблем в отношението си към другите, пренесен в миналото, тогава вероятно ще разберете що за човек беше Брет. — Рийд млъкна и нервно се почеса по брадичката. — Спомням си, че имаше едно момиче. Мисля, че се казваше Катрин. Тя не беше в моя клас. Беше по-малка, но помня, че беше много срамежлива, възпълничка и винаги стоеше сама. Не беше привлекателна. Имаше странен нос като клюн на ястреб, криви зъби, лоша коса и хлътнали очи зад големи очила с дебели стъкла. Брет и приятелите му много обичаха да я тормозят. Всеки път, щом я видеха, започваха да грухтят като прасета и да я обиждат. Един ден се вмъкнаха в тоалетната и докато тя беше в кабинката, през междинната преграда на съседната изляха кофа с човешки изпражнения върху нея.

Гарсия направи гримаса.

— Някой видя ли, че Брет го е направил?

— Не, но всички знаеха, че никой друг в гимназията в Комптън не е способен на такова нещо.

— Някой уведоми ли властите иди директора на училището? — попита Карлос.

— Мисля, че нямаше свидетели на тази случка.

— Винаги ли се измъкваха безнаказано с тормоза? — попита Хънтър.

Рийд го погледна.

— Разбирате ли какъв е механизмът на тормоза, детективе?

— Да. Сплашване.

— Точно така, сплашване. И те бяха много добри в това. В училище и на улицата. Правеха такива неща като с Катрин само за да се забавляват, без причина, без да имат зъб на някого, а само защото им харесваше да тормозят хората и това ги разсмиваше. Представете си какво биха сторили, ако някой ги ядосаше и те си го върнеха.

— Колко души бяха в бандата, за която говорите? Можете ли да ги посочите? — Робърт бутна годишника към Рийд.

— Не ги помня добре. — Домакинът повдигна рамене, без да обръща внимание на годишника. — Брет беше по-голям от мен. Стараех се да не се изпречвам на пътя им, както правеха всички други. Но Брет не беше най-лошият. Той не беше… водачът.

Хънтър и Гарсия се спогледаха.

— Тогава кой?

Рийд стисна устни.

— Все още не сте ми казали за какво става дума. За разпит ли го търсите?

— Не съвсем — отговори Робърт.

Рийд се вгледа изпитателно в двамата детективи.

— Чакайте малко. Вие сте от отдел „Убийства“, нали? Някой най-после убил ли е Брет? — На устните му заигра тънка усмивка.

— Мислите ли, че някой е имал причина да го направи?

— Слушахте ли какво ви казах? — намръщи се Рийд. — Те тероризираха всички в училище. Няколко ученика и най-малко един учител напуснаха заради тях. Изобщо не бих се изненадал, ако са станали закоравели престъпници, след като са завършили.

Хънтър се наведе напред и сложи лакти на коленете си.

— Ще се изненадате ли, ако ви кажа, че Брет Стюарт Никълс е станал католически свещеник?

Джеймс Рийд се втренчи в двамата детективи.

— Сериозно ли говорите?

Те не реагираха.

— Казват, че за всеки има изкупление, но да, това ме изненадва изключително много.

— Кой беше водачът? — отново попита Карлос.

Очите на Рийд най-после се отместиха към годишника. Той запрелиства страниците и след минута спря и гневно се вторачи в снимката в долния ляв ъгъл. Мускулите на челюстта му нервно потрепнаха, когато посочи.

— Той.

Снимката, която Рийд посочи, беше на момче с бледо лице, пълни устни, заплашителни котешки очи и дълга до раменете черна коса. Името отдолу беше Питър Елдър.

Хънтър го записа в черното си тефтерче.

— Какво си спомняте за него?

— Вече ви казах. Те бяха хулигани и аз стоях настрана от тях. Не мога да добавя нищо повече.

— Познавате ли някой друг? — настоя Гарсия. — Останалите от бандата?

— Не — отсече Рийд, затвори годишника и го бутна обратно към Робърт.

— Ами някое от тези момичета? — Хънтър му показа снимката на четирите приятелки.

Рийд ги разгледа внимателно почти една минута и сетне поклати глава.

— Не, не съм ги виждал в училище. — Погледът му остана прикован в снимката.

— Те не са учили в гимназията в Комптън. Виждали ли сте ги някъде извън училище, може би с бандата на Брет и Питър?