Крис Картър - Екзекуторът

Шона се обади на диспечера и поиска повече информация. Обясниха й, че продавачът, афроамериканец на име Дарнъл Дъглас, е изкарал кадилака за бързо изпитателно каране с евентуален купувач. Не знаеха кой е клиентът. Не бяха издавали предупреждение за опасност. Шона каза на диспечера, че ще отиде да провери колата.

Каросерията на кадилака беше непокътната. Нямаше вдлъбнатини и драскотини. Изглежда, не беше замесен в катастрофа. Вратите бяха заключени. Шона насочи фенерчето си към вътрешността на колата, но не видя нищо подозрително през тъмните стъкла. Кадилакът беше паркиран на циментова площадка и наоколо нямаше отпечатъци от стъпки.

Шона отново се свърза с диспечерите и им каза, че ще влезе в сградата, за да провери дали Дарнъл или неидентифицираният клиент са вътре и се нуждаят от помощ, и че ще се обади, ако открие нещо.

Първата стая беше голяма и пълна със строителни отпадъци. Въздухът вътре беше тежък от парливата миризма на урина.

— Хей — извика Шона със силен и твърд глас. — Има ли някого тук?

Не се чу никакъв звук. На мястото на вратите бяха поставени дебели, някога прозрачни найлони. Шона запали фенерчето си, отмести грозните завеси и влезе в следващото помещение.

— Дарнъл? Тук ли си? Аз съм полицай. Някой нуждае ли се от помощ?

Нищо.

Тя предпазливо се придвижи по-навътре в изоставената сграда. Ставаше все по-тъмно и задушно. Стаите бяха празни. Навсякъде цареше тишина, но инстинктът й подсказваше, че нещо не е наред. Приготви се да се върне, когато вятърът надигна мръсния найлон на входа на стая в южната стена. Шона съзря нещо и по кожата й полазиха тръпки.

Полицейската подготовка взе връх, тя извади пистолета си и нервно се запромъква към вратата.

— Хей, Дарнъл?

Никой не отговори.

— Полиция! Има ли някого тук?

Тишина.

Шона отмести найлона с фенерчето си, влезе и след пет секунди изскочи навън.

Деби Хауард, приятелката от училище на Аманда Райли и вероятната втора жертва на Екзекутора, беше единствено дете. Майка й я беше отгледала, след като баща й ги изоставил, когато била осемгодишна. Майка й не се омъжила повторно и в момента живееше в старчески дом за страдащи от деменция.

Като Аманда Райли, и Деби бе израснала в Гардена. Беше завършила гимназия през 1986 година и скоро след това бе отишла да учи право в университета „Вашингтон“ в Сиатъл. Беше се дипломирала с отличие и веднага бе получила работа във „Фостър Харви“ — една от най-големите адвокатски кантори по северозападното тихоокеанско крайбрежие. Пет години по-късно Деби се беше омъжила за Уилям Кларк, адвокат и съдружник във „Фостър Харви“. Бракът им бе продължил само три и половина години. След бърз развод тя беше решила да напусне кантората и Сиатъл и да се върне в Лос Анджелис. Беше се представила отлично като адвокат и й бяха предложили работа в прокуратурата на Лос Анджелис, във филиала в Антилоуп Каунти.

Деби беше интелигентна, амбициозна, напориста и ожесточен опонент в съда. След като се беше върнала в Калифорния, тя бе осъдила повече от петстотин престъпници. Закононарушенията им варираха от дребни провинения до углавни престъпления. Преди две години Деби се беше запознала, влюбила и омъжила за Джонатан Хейл, преуспяващ архитект, а преди две седмици беше намерена мъртва в дома им в град Ланкастър. Не се споменаваше дали на трупа й е било написано някакво число.

Когато Хънтър и Гарсия се върнаха в кабинета си, Хопкинс вече беше събрал цялата информация в добре оформен напечатан доклад от две страници.

— Как е умряла? — попита Робърт, след като прочете доклада.

— Според детектива от шерифския отдел, с когото разговарях, тя е била намерена мъртва в банята. Тъй като случаят още не е приключен и жертвата е прокурор, властите не разкриват повече информация. Говорих с капитан Блейк и тя се свърза с тях по телефона със спешна и много настоятелна молба да ни я изпратят.

— Къде са докладите?

— На път за тук. Детектив Рос от шерифския отдел в Ланкастър прави копия на всичко, с което разполагат за смъртта на Деби Хауард. Капитан Блейк им каза незабавно да ни изпратят всичко, до което се доберат. Това беше преди половин час. Би трябвало скоро да пристигне.

— Добре. Какво друго откри?

— Много по-лесно беше да намеря информация за Питър Елдър, приятеля на отец Фабиан от училище, когото Джеймс Рийд разпозна в годишника. Той не е завършил гимназията и за разлика от Брет не е тръгнал по правия път. Извървял е пътя от дребно хулиганство до кражби от магазини, побои, въоръжен обир и накрая убийство.