Крис Картър - Екзекуторът

— Говорим за неща, случили се преди двайсет и няколко години. За жалост нямам зрителна памет. И както вече споменах, правех всичко възможно да не се изпречвам на пътя им. — Рийд погледна часовника си. — Разговорът продължи повече от петнайсет минути. Трябва да тръгвам.

— Майка ви е отстранявала временно от училище Брет седем пъти — настоя Робърт.

— Точно така — възмутено отговори Рийд. — Майка ми беше много добра и горда учителка. Винаги правеше онова, което мислеше за правилно в определена ситуация. Отказваше да бъде заплашвана, най-малкото от някой нагъл ученик.

— Той заплаши ли я, след като беше временно изключен?

— Брет и Питър не заплашваха, а действаха. — Мускулите на челюстта на Рийд отново потрепнаха.

— Какво направиха?

Въпросът изнерви домакина.

— Господа, наистина трябва да тръгвам. Имам лекция. — Той скочи и двамата детективи станаха. Рийд насочи гостите си към вратата.

Докато минаваше покрай голямата маса с картинния ребус, Хънтър спря, разгледа късовете няколко секунди, взе един и го постави на мястото му.

Рийд го погледна гневно.

— Извадих късмет, че отгатнах — повдигна рамене Робърт.

Стигнаха до външната врата и очите на Рийд се присвиха. Изражението му показа, че се е досетил за нещо.

— Чакайте малко. Спомних си къде съм ви виждал. Във вчерашния вестник. Ченгетата „Таро“, нали? Пишеше, че сте се обърнали за помощ към момиче, което твърди, че е ясновидка.

— Не вярвайте на всичко, което четете във вестниците — отговори Гарсия.

— Убит е свещеник, нали? — продължи Рийд. — Обезглавен. Репортерите кръстиха убиеца Екзекутора. Вие споменахте, че Брет е станал свещеник. Той ли е убит? — В очите му блесна пламъче на задоволство.

Хънтър вдигна ципа на якето си и кимна.

— Да, Брет Стюарт Никълс беше жестоко убит. — Изчака реакцията на домакина, но не видя нищо. — Благодаря за времето и помощта ви, господин Рийд.

— Желая ви успех в разследването, детектив — каза той и спокойно затвори вратата. На слабото му, аскетично лице засия усмивка.

Робърт извади телефона си и пак се обади на Хопкинс:

— Иън, искам да проучиш още един човек…

Днешният ден беше важен за младата полицайка Шона Уилямс. Тя патрулираше сама за пръв път.

Шона беше родена в Ингълуд, негостоприемен квартал в Югозападен Лос Анджелис. Тя беше най-малкото от четири деца и единственото момиче. За разлика от братята си Шона беше ученолюбива. Оценките й рядко падаха под петица. Висока и атлетична, тя играеше атакуващ гард в баскетболния отбор и трета база в отбора по софтбол. Шона беше първото и единственото дете на семейство Уилямс, което завърши гимназия. Може би, ако нещата се бяха развили по друг начин, тя нямаше да бъде и първата от фамилията, която влезе в университет.

Шона знаеше, че братята й са замесени в лоши неща, но не знаеше колко лоши. Трудно е да израснеш в непривилегирован квартал в голям град като Лос Анджелис и да не бъдеш повлиян от безумната бандитска култура, която управлява улицата, фактът, че си афроамериканец, дори утежняваше нещата. Тя никога нямаше да забрави нощта, когато отвори вратата на двама полицаи, които бяха дошли да съобщят на родителите й най-лошата новина за една майка и един баща. И тримата й братя бяха застреляни в откраднато превозно средство, очевидно в гангстерски удар за отмъщение. Шона наскоро беше навършила деветнайсет.

Тя се отказа от мечтата си да учи в университет и след няколко месеца издържа приемния изпит и влезе в Полицейската академия в Лос Анджелис.

Последвалите шест месеца на усилена подготовка не я затрудниха и Шона завърши първа в класа. Амбицията й беше да стане детектив или член на специалните части.

Разпределиха я в Западното бюро на Тихоокеанския филиал и й дадоха по-опитен партньор, дванайсет години по-голям от нея. Тя беше завършила Академията само преди пет месеца, но учеше бързо и беше много интелигентна и изключително съсредоточена. Лейтенант Купър реши, че е време Шона да направи няколко обиколки сама, и когато сутринта партньорът й се обади, че е болен, съзря идеална възможност.

Диспечерът се обади на Шона, че младежи нарушават обществения ред близо до Марина дел Рей, само на няколко преки от мястото, където се намираше. Нарушаването, на обществения ред не се оказа нищо особено. Две пияни хлапета ритаха и хвърляха разни неща, за да изразходват излишната си енергия, близо до изоставен строеж. Шона успя тактично и бързо да овладее положението. Докато се връщаше към патрулната кола, нещо привлече погледа й. Черен кадилак ескалейд, полускрит зад недовършената сграда. Шона си спомни за полицейския бюлетин от предишния ден, където се съобщаваше, че черен кадилак е бил изкаран от магазин в Западен Холивуд за пробно каране и не се е върнал. Тя провери в компютъра в патрулната кола. Регистрационните номера съвпадаха.