Сузан Хил - Жената в черно

Здесь есть возможность читать онлайн «Сузан Хил - Жената в черно» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Жената в черно: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Жената в черно»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Старинната къща „Тресавището на змиорките“ гледа към брулени от ветровете солени блата и тънката ивица на пътя, който преминава през тях. Някога госпожа Алис Драблоу е живяла там като отшелничка. Сега Артър Кипс, млад адвокат от лондонска кантора, е призован да присъства на погребението й, неподозиращ за трагичните и ужасяващи тайни, скрити зад залостените прозорци на запустелия дом.
Едва когато зърва на погребението млада жена с опустошено лице, облечена цялата в черно, у Артър Кипс започна да се прокрадва дълбоко безпокойство. Това чувство стана още по-угнетяващо заради неохотата на местните хора да говорят за жената в черно или за онова, което се случва всеки път, когато тя бъде видяна.
На младия адвокат се налага да остане в „Тресавището на змиорките“, за да събере книжата на покойната госпожа Драблоу, когато мъглата започва да се спуска над уединената къща и близкото гробище и приливът го откъсва от останалата част от света…

Жената в черно — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Жената в черно», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Имаше и детски играчки, изключително много играчки, до една старателно подредени и грижливо пазени: полкове от строени оловни войничета, ферма с разноцветни къщички и огради, с купи сено и малки житни кръстци от дърво, всичко подредено върху голяма дъска. Имаше и корабче с мачти и истински платна, малко пожълтели от времето, и камшик с кожени върви до лъскав пумпал. Видях и разни игри: лудо и халма 1 1 Вид игри с фигури, които се играят върху дъска. — Б.пр. , дама и шах, мозайки със селски пейзажи и циркови представления, както и „Детството на Роли“, а в малко дървено сандъче бяха прибрани кожена маймунка, котка и четири котенца, изплетени от вълна, пухкаво мече и плешива кукла с порцеланова глава и моряшко костюмче. Момчето, обитавало стаята, си беше имало перодръжки и четки, шишенца с цветни мастила, книжка с детски стихове, друга книжка — със старогръцки легенди, Библия и молитвеник, зарове и две колоди карти, малка свирка, шарена музикална кутия от Швейцария и един Черен Самбо от тенекия, с подвижни ръце и крака.

Вземах в ръце играчките, галех ги, дори ги миришех. Сигурно се намираха в тази стая от половин век, но изглеждаха така, сякаш някой си е играл с тях в днешния следобед, а после ги е подредил за през нощта. Вече не се страхувах, а недоумявах. Изпитвах странно чувство, не бях на себе си, движех се като насън. Но поне за момента нищо не ме безпокоеше, нито ме заплашваше. Виждах празна стая, отворена врата, оправено креватче и странна атмосфера, навяваща тъга и мисъл за нещо изгубено и изчезнало, така че моето сърце се сви от безутешност и скръб. Нима мога да го обясня? Не, това е невъзможно. Но аз си го спомням такова, каквото беше.

Сега кучето седеше спокойно върху килима до детското креватче. И накрая, понеже бях разгледал всичко, не намирах никакво обяснение и не желаех да оставам повече в тази обстановка, хвърлих последен поглед на стаята и излязох, като затворих вратата.

Не беше късно, но вече нямах сили и не можех да се върна към книжата на госпожа Драблоу. Чувствах се изтощен и изчерпан — след вълнението, което ме разтърси, приличах на риба, изхвърлена на спокоен бряг след преминаването на буря.

Приготвих си питие от коняк, разреден с гореща вода, направих поредната обиколка на къщата, като угасих огъня в камините и заключих вратите, и се наканих да си легна, за да почета Уолтър Скот.

Тъкмо преди да го сторя, минах по коридора, водещ до детската стая. Вратата стоеше затворена, както я бях оставил. Ослушах се, но отвътре не се чу нито звук. Без да нарушавам отново покоя и пустотата, тихо тръгнах към предната част на къщата, за да се прибера в спалнята.

Само свирни и ще дойда

През нощта излезе вятър. Докато лежах и четях, чух как силни пориви все по-често връхлитат прозорците. Но когато призори се събудих внезапно, вятърът се беше засилил неимоверно. Имах чувството, че къщата е плаващ в морето кораб, подмятан от бурята, носеща се с рев през откритото пространство на тресавищата. Стъклата навсякъде дрънчаха, воят на вихъра ечеше в комините и свиреше във всяка дупка и всеки процеп.

Отначало ме хвана страх. После, както лежах и идвах на себе си, взех да се питам колко ли време съществуваше тук „Тресавището на змиорките“, солидна като фар в морето, съвсем усамотена и изложена на стихиите, устоявала зима подир зима халите, понесли дъжд, лапавица и мокра мъгла. Едва ли точно тази нощ къщата щеше да се разпадне. След това картинките от детството отново нахлуха в съзнанието ми и аз с носталгия си припомних всички онези нощи, когато бях лежал в топлото и уютно убежище на леглото си в детската стая на най-горния етаж на семейния ни дом в Съсекс и бях слушал как вятърът реве като лъв, вие по вратите и удря по прозорците, но е безсилен да се добере до мене. Отпуснах се и изпаднах в приятното, наподобяващо транс състояние между съня и пробуждането, погълнат от мисли за миналото с всичките му вълнения и ярки образи, докато отново не усетих, че съм малко момче.

Тогава някъде от стенещия мрак до ушите ми достигна вик, пренесе ме в настоящето и сложи край на моя покой.

Напрегнах слух. Нищо. Чуваше се само вятърът, подобен на писъка на банши, който тропаше по прозорците и стъклата звънтяха в старите разхлабени рамки. После — да, после отново прозвуча вик, познатият вик на отчаяние и страх, вик за помощ от дете, попаднало сред тресавищата.

Не беше дете, знаех това. Как можеше да е дете? И все пак, нима щях да лежа, без да обръщам внимание на такива викове, дори ако крещеше призракът на отдавна умряло човешко същество?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Жената в черно»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Жената в черно» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Жената в черно»

Обсуждение, отзывы о книге «Жената в черно» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x