Керри Уилкинсон - Жената в черно

Детектив Джесика Даниъл отметна дългата си руса коса, погледна предмета и изтърси единственото, което дойде на ума:

— Ами ръка си е.

— Дявол да го вземе, нищо не ти убягва, а? — каза мъжът до нея.

— Ох, заболя ме! Работата е там, че човек никога не знае на какво ще попадне. Когато бях униформен полицай, ми се обадиха, че умряло животно е блокирало пътя, а се оказа палто. Тази отрязана ръка спокойно можеше да е детска кукла.

Инспектор Джейсън Рейнолдс погледна предмета и поклати глава:

— Права си, но това определено не е кукла.

Крайникът беше сивкав и се сливаше с бетонната настилка. На Джесика се стори вкоравен, пръстите изглеждаха сковани, макар че бяха разперени на земята. Ръката имаше вид на отрязана в китката, затова тя се учуди на сравнително малкото кръв. Приближи се и приклекна, за да огледа пънчето, останало след отсичането на безименния пръст. Мястото изглеждаше като обгорено след ампутацията, за да се предотврати инфекция, и Джесика се запита кое е било отрязано първо — пръстът или ръката.

Тя се изправи и излезе заднишком с инспектора от малката бяла палатка под горещите лъчи на утринното слънце. Инспекторът беше висок афроамериканец, който въпреки приветливия си вид умееше да бъде суров, когато се наложи. Джесика тръгна към полицейската лента около мястото и спря, преди да стигне до полицая, който се опитваше да попречи на минувачите да огледат сцената на престъплението.

— Според теб какво е станало с липсващия пръст? — попита тя.

— Кой знае? Изглежда отсечен отведнъж като ръката — отвърна Рейнолдс.

— Мислиш ли, че жертвата е мъртва?

Рейнолдс присви очи срещу слънцето и изпухтя.

— Сигурно. Трябва да проверим в базата данни дали през последните година-две са намерени останки с липсваща ръка. Няма гаранция, че ръката ще е от тяло от нашата област, така че ще трябва да запретнем ръкави. Съдейки по степента на запазване, жертвата може да е и стара, и нова. Онзи, който я е оставил, е бил много внимателен.

— Общо взето, няма на какво да се опрем — отбеляза Джесика. — Няма татуировки, няма нищо.

— Да. Предвид формата и широките пръсти ръката сигурно е на мъж, но това може да е от лекото разложение. Който и да я е отрязал, явно я е съхранявал внимателно. Ще трябва да изчакаме и да видим дали патолозите ще открият нещо.

— Да, вършат си страхотно работата, трябва да ги поздравим с „дай лапа“.

Рейнолдс я изгледа с вдигнати вежди.

— Не бих казал, че комедията ти е призвание.

— Стига де — ухили се Джесика. — Само защото са те повишили, не значи, че трябва да спреш да се смееш на шегите ми.

— Не си спомням някога да съм се смял на тях.

— Хубаво, муси се, като искаш. Какво ще правим сега?

Инспектор Рейнолдс огледа сградите наоколо.

— Работата е там, че това е центърът на Манчестър, вторият или третият по големина град в страната. Виж колко камери има — посочи той записващите устройства, монтирани високо на близките магазини, хотели и апартаменти. Намираме се в Пикадили Гардънс. И да искаш, няма да намериш по-оживено място. Оставили са ръката тук, за да бъде намерена. — За момент Рейнолдс сякаш се замисли какво да прави. — Ти можеш да прегледаш записите от снощи, а аз ще видя в архивите с изчезналите дали някъде в страната е било намерено тяло без ръка. Докато приключим с това, резултатите може да излязат и да разберем пола и възрастта на жертвата.

Джесика на свой ред се огледа. Пикадили Гардънс в центъра на Манчестър беше едно от местата, на които хората често си даваха среща. Средната част представляваше смесица от павирани и асфалтирани алеи и затревени площи, заобиколени от пейки и фонтани. От едната страна се намираха трамвайната и автобусната спирка, а от другите две я ограждаха зони с магазини.

Джесика погледна към мястото, където бяха намерили ръката, до един от фонтан с пейка наблизо. Явно я бяха оставили там нарочно, освен ако някой не я беше изпуснал — в такъв случай хората носеха със себе си много странни неща. Тя видя поне седем охранителни камери, насочени към парковата зона; едната беше подвижна, поставена високо на стълб на петнайсетина метра от нея. Около площада имаше три други подобни. Джесика знаеше, че са свързани с останалите камери в града, които предаваха данните до централа, на която денонощно имаше човек. Повечето хора си мислеха, че камерите са наблюдавани от полицаи, но в действителност тази услуга се извършваше от частна охранителна фирма, платена от общината.