Керри Уилкинсон - Жената в черно

— Хубаво.

— Как се сети? — попита Изи.

Джесика въздъхна и отпи от бирата си. Не се говореше за това, но все пак дължеше обяснение на колегите си.

— Няколко неща ме наведоха на мисълта — започна. — Когато бях в училището за Деня на професионалната ориентация, едно от децата ме попита как човек може да се измъкне безнаказано за престъпление. Беше глупаво, но се замислих и осъзнах, че най-лесният начин не е да не оставяш улики, а да насочиш подозренията към някой друг. Ако не оставиш никакви следи, ние, полицаите, започваме да ровим в миналото ти. Едуард очевидно е искал да го избегне.

Джесика обясни как на сватбата е установила, че Едуард е левичар, и после всичко си е дошло на мястото.

— Беше просто хипотеза — заключи тя.

— Ще се свържеш ли със Сам Келет? — попита Роуландс. — Ние още не сме, но е добре да кажем, преди случаят да стигне до съда.

Джесика си спомни за ексклузивното интервю, което обеща на Гари Ашфорд, и си помисли колко доволен ще е той, когато научи всички пикантни подробности след края на делото.

Тя отпи от бирата си.

— Мисля да отида на почивка — каза и сложи чашата си на масата.

За двамата колеги това беше като гръм от ясно небе. Те се спогледаха, после се обърнаха към нея.

— Моля? — попита Роуландс.

— Ще отида на почивка. Имам натрупани много извънредни работни часове, а и от години не съм пътувала.

Джесика видя как двамата отново се споглеждат, този път притеснени.

— Джес, добре ли си? — попита Изи.

— Мисля, че просто имам нужда от почивка.

Роуландс сложи ръка на рамото.

— Знам, че понякога се държим като задници, но сериозно, добре ли си?

Тя рядко го беше виждала така искрено загрижен за нея, макар да знаеше, че повечето им заяждания са просто за шега.

— Добре съм — кимна.

Роуландс свали ръка от рамото, очевидно успокоен.

— Сама ли ще ходиш? — попита дяволито.

— Да, защо?

— Дочувам, че напоследък доста си се, хм, сближила с един човек.

Джесика знаеше какво намеква той. Понеже Каролин беше на меден месец, през последната седмица беше държала постоянна връзка единствено с Хуго. Разменяха си съобщения по телефона, той дойде при нея и направи чай — друг негов скрит талант. Докато се опитваше да забрави чувството на безпомощност, когато я упоиха, чудатостите на Хуго я караха да се усмихва.

Джесика не каза нищо, но Роуландс продължи да я закача:

— Не забравяй, че аз те запознах с него.

— О-хоо. Я разкажи — каза Изи, като се наведе нетърпеливо напред.

Роуландс не позволи на Джесика да се намеси.

— Джес доста се е сближила с нашия общ приятел Хуго — побърза да каже. — Чух, че много сте се забавлявали на сватбата на приятелката ти, а?

Джесика разбра, че Дейв не знае, че се е виждала с Хуго и след това.

— Е, и какво? Той ми беше просто кавалер — отвърна, като се стараеше гласът да не звучи твърде отбранително.

— Да, добре, вярвам ти — каза Роуландс, макар от тона му да личеше, че е точно обратното. — Двамата ще сте страхотна двойка. Той е умен и всестранно надарен, а теб те бива да командваш.

— Гледай си работата.

— Детектив Джесика Пач — добре звучи — подметна весело Роуландс.

— Фамилията му Пач ли е? — попита Джесика, като се опита да прикрие изненадата си.

— Да, не знаеше ли? — вдигна вежди Роуландс.

— Май не.

— Ама че гадже си и ти.

Джесика не си направи труда да спори. Допи бирата си и остави чашата на масата.

— Твой ред е — обърна се тя към Роуландс.

Американските затворници имат практика да татуират на ръцете си думите love („любов“) и hate („омраза“) — по една буква на всеки пръст. — Б.пр.