Керри Уилкинсон - Жената в черно

Дори да искаше, Джесика не можеше да каже нищо.

— Не. Е, добре, аз поисках да се сдобрим с Чарли. Беше пълен нещастник; обзалагам се, че това не го знаеше. Аз бях този, който се грижеше за татко, затова той ми остави къщата. Чарли взе да хленчи как и на него му се полагал дял, после отпраши за Лондон. Преди няколко месеца се свързах с него и му пробутах сърцераздирателната история как искам да му припиша половината от къщата, да се сдобрим и така нататък. Направих го само за да го използвам. Неговата роля беше ключова, защото исках да се разбере какво направиха онези на Саманта, но не можех да действам като „Едуард“, защото вие, от полицията, щяхте да се досетите, че съм го направил аз. После ми хрумна да „убия“ себе си и да стана Чарли. Така нямаше как да знаете, че съм замесен. Е, поне на теория.

Джесика не знаеше какво да мисли за тона и настроението му. Говореше за убийствата делово, без емоция. Цялата работа, изглежда, го дразнеше и въпреки че се канеше да я нарани, явно съжаляваше, че се е стигнало дотук.

Едуард стана нетърпелив и заговори по-бързо:

— Сигурно искаш да разбереш защо ти изпратих пръстите. Трябва да ти се извиня — едва ли е приятно да получиш такова нещо по пощата, особено в голям пакет. Всеки път, щом видя микробуса на пощата, се вълнувам и се чудя какво ли носи. Видя ли името си на нещо, което не съм поръчал, отново се чувствам като дете. Както и да е, съжалявам за това. Просто не исках да забравиш. Затова и помахах на камерата — исках ти да откриеш причината за всичко и хората да научат. Реших, че сигурно ти е трудно да откриеш самоличността на всички, и не исках да загубиш интерес. Не можех да действам открито, затова използвах пръстите и ти показах първата снимка. Почти се получи.

Едуард тупна с ръка по пода, сякаш се чудеше какво друго да каже.

— Хмммм. Добре, ъ, остава само да ти кажа защо го направих.

Той стана, повървя напред-назад, после седна точно срещу нея. Отмести ножа встрани и я загледа в очите. Тя нямаше друг избор, освен да го погледне.

Когато Едуард заговори, гласът му беше нисък и пресеклив:

— Знаеш ли, тогава бях девствен. На ваканцията се запознах със Саманта и си прекарахме добре. Мислехме да се видим пак, като се върнем в Англия. Тя беше първото момиче, което прояви интерес към мен. Знам, че вече знаеш как постъпиха с нея. Казах им да спрат, но Джейкъб беше много по-едър от мен. Не знаех какво да направя; бях само едно кльощаво момче.

Едуард отвърна очи, после отново я погледна. Подсмръкна и заговори отново — не весело и нехайно както преди, а тихо, сериозно:

— Някога не бях такъв. Сещаш ли се как в „Сиянието“ Джак Никълсън откача сам в онази голяма къща? Така се чувствам, откакто татко почина. Не знам какво да правя с това място. Рисувам и готвя, но съм сам. След Сам не съм имал друга приятелка — продължи той. — Женските дрехи са само за шоу. За другите мъже Манчестър е идеалното място за ексцентрици, но аз не знам какъв съм. Идеята ми хрумна преди около година. Мислех, че ако накарам другите да си платят за стореното на Сам, и аз ще успея да го превъзмогна. Отне ми много време да открия къде са, но интернет е страхотно нещо. Само че аз щях да съм очевидният заподозрян и трябваше някак да реша този проблем. Тогава ми хрумна да използвам Чарли. Може да не ти се вярва, но след като планирах всичко, останалото не беше кой знае колко трудно. — Едуард отново се изправи и заговори по-весело: — Това май е всичко. Сега поне трябва да си доволна.

След като си поигра с ножа, той го остави на пода и измърмори „Ще падне цапане“, после „Хммм“.

— Съжалявам за това, досега не съм го правил така. С мъжете беше лесно, с тях се оправих в склада, който се чисти лесно.

Джесика все така се опитваше да помръдне, но тялото не се подчиняваше. Ръцете и краката тежаха като желязо, не можеше да ги раздвижи. Не знаеше кой медицински термин отговаря на състоянието на Едуард, но той очевидно се беше побъркал. Донякъде разбираше мотива му, но мъжът може би нямаше да стигне дотук, ако не се беше оказал изолиран. Джесика се замисли как му се е отразило това, че е видял да изнасилват приятелката му, как се е променил впоследствие. От нормален тийнейджър се беше превърнал в убиец с променливи настроения.

Очевидно беше умен и изобретателен, защото всичко е трябвало да бъде планирано подробно. Някъде по пътя той беше изгубил съвестта си. Говореше небрежно как ще се отърве от нея, а в същото време не беше сигурен как да го направи. Това противоречие беше почти толкова смущаващо, колкото факта, че на драго сърце би убил невинен човек. Джесика се опита да запази самообладание и да се съсредоточи върху усилието да раздвижи дясната си ръка. Успя да я помръдне леко, но това беше всичко. Трудно беше да запази спокойствие, но нямаше да си помогне, ако рухнеше.