Керри Уилкинсон - Жената в черно

Мъжът не каза нищо, само присви очи. Веднъж започнала обаче, Джесика не можеше да спре:

— Що се отнася до публичното излагане на ръцете, не знам защо точно сте го направили. Именно вие ме насочихте по следата, като ми дадохте снимките. Може би сте искали всички да разберат какво са причинили другите на Саманта. Вероятно тя е била първата ви приятелка и вие така и не сте превъзмогнали станалото?

— Вие нищо не знаете — каза мъжът с тон, който трудно можеше да се определи — твърд, но не и заплашителен.

— И аз това казвам. Наистина не знам. Нямам представа защо сте убили брат си; единственото, което ми хрумва, е, че само така сте можели да осъществите плана си. Двамата сте се скарали заради къщата и с убийството му не само сте решили проблема, но и объркахте полицията. Трябвало е единствено да припишете къщата на брат си, когото сте възнамерявали да убиете, а после да задействате плана си. Не знам защо ми изпратихте пръстите — това част от играта ли беше? Не знам и как сте успели да се справите с другите мъже, които са били доста по-едри от вас.

— Ужасно грешите.

— Така ли?

— Да, и мога да го докажа.

Мъжът се изправи бързо на крака. Изненадана, Джесика неволно отстъпи назад. Той обаче не тръгна към нея, а отиде до вратата на кухнята и я задържа отворена.

— Елате да ви покажа нещо.

Джесика беше леко объркана. Даваше си сметка, че не знае всичко, но беше сигурна, че единият брат е заел мястото на другия. Без да се замисли, тя отиде до вратата и се наведе да мине под ръката му. В момента, когато осъзна каква ужасна грешка е допуснала, усети остро убождане във врата, после мъжът я свали на земята.

Джесика зарита диво с крака, но мъжът я възседна през кръста и прикова ръцете към пода. Нещо падна долу и изтропа. Мъжът се оказа много по-силен, отколкото очакваше, и колкото и да се бореше, тя не успя да се измъкне. Той впи очи в нейните, яростни и пронизващи въпреки самообладанието, което излъчваше.

— Отпуснете се — каза.

Докато продължаваше да се съпротивлява, Джесика усети как ръцете и краката отмаляват. Съзнанието беше будно, но тялото не се подчиняваше. Не знаеше от колко време седи върху нея, но скоро той се изправи. Джесика успя да раздвижи врата си колкото да види как мъжът кляка и вдига от пода празна спринцовка. Опита се да помръдне, но крайниците не реагираха.

— Наистина не вярвах, че номерът ще мине — каза той с очи, в които се четеше смесица от объркване и задоволство.

Джесика искаше да заговори, но не можа да раздвижи устните си; усети, че от ъгъла на устата се стича слюнка. Мъжът отиде в кухнята и се върна без спринцовката. Вдигна Джесика и я облегна на стената, така че да е в седнало положение.

— Съжалявам — каза. — Не искам да си глътнеш езика или нещо такова.

Умът на Джесика крещеше „МАХНИ СЕ ОТ МЕН!“, но от устата не излезе и звук.

Мъжът се отдръпна и я изгледа от горе до долу.

— Ако това ще ти послужи за утеха, позна, аз наистина съм Едуард. Умна си, щом успя да се досетиш по снимките. Ако бях обмислил нещата по-добре, щях да скрия някои, но въобще не ми мина през ума за това, кой е левичар, кой не. Що се отнася за снимката на отбора по ръгби, нея исках да я намериш. Както ти каза, исках хората да разберат какво сториха онези животни на Саманта. Надявах се историята да получи по-широк отзвук, така че те да бъдат изобличени, но не стана така. Проблемът е, че при тази злополучна ситуация сега истината може изобщо да не излезе наяве.

Джесика се опитваше да запази спокойствие и да се концентрира върху дишането си. Не беше трудно, а по-скоро неестествено, защото се улови, че го прави съзнателно. Колко беше глупава — да се хване на такъв изтъркан номер. Да кажат „Ела да видиш нещо“ и да се възползват от късмета си.

Едуард седна на пода с кръстосани крака на около метър от нея и наклони леко глава.

— Панкуроний е, в случай че се чудиш. Лекарство, което отпуска мускулите. Към края на болестта баща ми имаше силни болки и лекарят му изписа това. В малка доза му помагаше да спи. През последните месеци заделих сериозно количество. В голяма доза изпадаш в състояние като твоето сега. Сигурно се сещаш, че повечето мъже бяха по-едри и по-силни от мен, така че ми трябваше някакво предимство. С Джейкъб беше малко по-различно, на него му го сипах в питието. Много практично лекарство. Трябва му около минута, за да подейства, а ефектът му трае до три часа, в зависимост от телесната маса. С Джейкъб не ми се рискуваше, защото е доста едър. Джесика остана съсредоточена върху дишането си. Не беше чувала за това лекарство, но не се съмняваше в думите на Едуард. Ръцете бяха отпуснати до тялото, безполезни. Помъчи се да раздвижи едната. Не беше напълно парализирана, но освен да мръдне дясната си ръка, друго не можеше.