Керри Уилкинсон - Жената в черно

Чарли мълчеше, сякаш се чудеше какво да отговори.

— Не знам какво се опитвате да кажете.

Джесика кимна и взе снимките от плота.

— Какъв сте били като дете, Чарли?

Той сви рамене, сякаш не знаеше накъде бие тя. Джесика вдигна снимките и му ги показа една по една — същите, които беше видяла преди няколко седмици, преди да намери онази от ваканцията.

— Обичали сте футбола, нали? — попита и му показа снимката на момче, което риташе топка.

— Да, и какво? Това важи за много хора.

— Добър рибар ли бяхте? Не би ми минало през ума, че сте запален по риболова.

Чарли погледна снимката и само сви рамене.

— А помните ли как сте правили пясъчни замъци с брат си?

— Нямам представа накъде биете.

Джесика взе снимката, на която двете момчета си пишеха домашните, седнали едно срещу друго.

— Очаквах, че ще го кажете, затова се радвам, че снимките не са изчезнали. От момента, в който влязох, езикът на тялото ви ми издаде онова, което исках да разбера. Докато ядяхте, държахте филията в лявата си ръка. Компютърът също затворихте с лявата ръка.

Чарли понечи да стане, но повишеният тон на Джесика го накара едва ли не да се свие на стола.

— Какво ще кажете за тази снимка, на която правите пясъчен замък? По-голямото русо момче — Чарли — използва дясната си ръка, а малкият тъмнокос Ед — лявата. На снимката, на която си пишете домашните, по-голямото русо момче — Чарли, — използва дясната си ръка, а малкият тъмнокос Ед — лявата.

Мъжът се размърда нервно, но продължи да я слуша.

— Ами тук, където Чарли рита топката с десния крак? Или където държи въдицата с дясната си ръка? Ето, в това е проблемът, защото на снимката от ваканцията, където Ед и Сам са вдигнали тост, Ед държи чашата с лявата си ръка.

Мъжът се сепна при споменаването на женското име.

— Познавате това име, нали, Едуард? — попита Джесика. — Мъжът не каза нищо и тя продължи: — Първото тяло, което намерихме, не е на Едуард, а на Чарли. Вие сте убили брат си, заели сте мястото му и сте се престорили, че току-що пристигате от Лондон. Проверих датите и колегите на Чарли казват, че той е напуснал работа две седмици преди да намерим тялото му. Когато ви се обадих по телефона, вие казахте, че ще дойдете в Манчестър с влака. Но вие сте Едуард и сте си били тук, никога не сте заминавали.

— Не знам защо ми казвате всичко това — поклати глава мъжът. — Понякога използвам лявата, друг път дясната си ръка.

— Но дали сте левичар, или десничар няма значение, нали? Това с ръката само ме накара да се замисля. Ръката, която смятахме, че е на Едуард, не беше идентифицирана, защото нямаше с какво да я сравним — докато не се появихте вие и не ни дадохте проба от слюнката си. Но това доказа само, че ръката е на брат ви. Обявихте Едуард за изчезнал, но всъщност Едуард сте вие. Когато сравнихме ДНК пробите и вие се представихте за Чарли, ние логично заключихме, че сме намерили ръката на Едуард. Но ДНК пробите при всички случаи щяха да съвпаднат, защото сте братя. Просто ние не разбрахме кой е жив и кой — мъртъв.

Джесика спря да си поеме дъх. Чарли не направи никакъв опит да каже нещо.

— Съдейки по снимките, двамата доста си приличате — продължи тя. — Чарли си е тръгнал оттук преди много време, така че е било достатъчно да си боядисате косата, за да минете за него. Трябвало е само колегите на Чарли от Лондон да не ви виждат.

— Загубили сте си ума — каза той с равен глас, в който тя долови нотка на заплаха. — Дори всичко това да беше вярно, как ще го докажете?

Джесика беше малко неспокойна и се запита дали не е трябвало да уведоми някои от по-висшестоящите полицаи в участъка. Игнорира въпроса му и продължи:

— Все още не знам всичко. Не знам кой брат се е свързал с другия и е предложил помирението. Предполагам, че сте били вие, защото само така сте можели да осъществите плана си. Вие сте фигурата в черно на записите, нали? Изглеждате приблизително еднакви като ръст и телосложение, но обувките и походката все ни объркваха. Още не съм си изяснила всичко, но в дъното на гардероба в една от горните спални видях женски обувки. Единствените хора, които са живели тук, сте вие, брат ви и баща ви, така че какво ще правят тук женски вещи? Отначало не обърнах внимание, защото къщата е пълна с всевъзможни предмети, но си спомням, че имаше женски обувки на ток, както и женски дрехи в кашоните. При първото ми посещение съседът ви ми каза, че не обича да си пъха носа в чужди работи. Тази сутрин обаче се отбих у тях и го попитах какво е имал предвид. Той каза, че често виждал мъж в женски дрехи да влиза и излиза от къщата посред нощ. Беше сигурен, че става дума за младия собственик на къщата, но не искаше да говори за това. Не е забранено да се обличаш като травестит. Затова ли толкова лесно ходите на токчета?