Керри Уилкинсон - Жената в черно

Коул отново взе думата. Докато говореше, се разхождаше пред останалите полицаи.

— Днес или утре очакваме резултати и от други лабораторни тестове. На кадрите от камерите се вижда, че човекът, оставил ръката, носи ръкавици, така че не можем да разчитаме на отпечатъци. Явно мястото е било избрано предварително, така че едва ли ще намерим улики, които да дадем на криминалистите. Както каза инспектор Рейнолдс, за момента нямаме достатъчно ресурси да се свържем със семействата на всички изчезнали. Вероятността от съвпадение и без това не е голяма, защото не е сигурно, че ръката е на местен човек. Засега ще разпространим снимките в медиите и ще поискаме да ни дадат едно рамо, или по-точно ръка…

Прекъсна го смехът на полицаите пред него.

— Добре, добре — повиши глас той. — Знаете какво имам предвид. Вярно, че образът на снимките е неясен, но някой може да разпознае детайл от облеклото. Вече се свързах с Би Би Си; местните обедни новини ще съобщят за находката. В момента пресслужбата подготвя официално съобщение до останалите институции.

Коул погледна към Джесика и Рейнолдс, за да види дали ще добавят нещо. Явно нямаха, затова той продължи:

— Някакви предложения?

Идеите по време на такива брифинги бяха насочили полицията по някои от най-благодатните следи; Джесика знаеше това от опит. Някои старши полицаи предпочитаха подчинените им да споделят идеите си с тях насаме, за да могат след това да си припишат отчасти заслугата, но Коул не беше от хората, които трупат ордени. В този случай всички изглеждаха еднакво объркани. Някои попитаха за липсващия от ръката пръст, други разсъждаваха на глас какво може да е станало с тялото — и дали жертвата е жива или не, — но в крайна сметка никой не знаеше нищо.

Когато всички изчерпаха идеите си, Коул нареди тишина.

— Искам да ви напомня за новата програма за социална ангажираност на полицията.

Чуха се вопли, към които Джесика едва се удържа да не се присъедини.

— Добре, успокойте се — продължи Коул. — Не убивайте вестоносеца, решението е на висшестоящите. Знам, че циркулират разни имейли, но лятото идва и трябва да се задействаме. Общо казано, идеята да се включим в някои местни проекти е, за да се покажем в по-добра светлина.

Последваха нови оплаквания, които главният инспектор се опита да надвика. Накрая се отказа, сложи ръце на кръста и зачака хората да се успокоят. Напомняше на Джесика на някогашния учител по география, който имаше навика да стои изправен и да чака да замълчат. Веднъж загубиха двайсет и пет минути от урока, докато той си стоеше отпред и ги гледаше гневно.

— Както казах — продължи Коул, след като приказките секнаха, — идеята е да покажем, че заемаме централно място в общността. Преди да започне лятната ваканция, ще присъстваме на два дни, посветени на професионалната ориентация, и ще разговаряме с учениците. Подготвя се и нещо като лятно празненство, на което ще имаме щанд и ще сме на разположение на хората да поговорят с нас. Освен това ще увеличим броя на общинските събрания, които провеждаме. Можете да се запишете като доброволци на листа пред офиса ми. Ако няма достатъчно желаещи, ще се наложи аз да посоча хора.

Отново изразиха недоволството си и Коул накрая избухна:

— Хайде, млъквайте всички. Следващият, който проговори, го назначавам за доброволец за всичко. Знам, че не е идеалното решение, но предвид репутацията ни през последните години, идеята не ми се струва лоша. Сега спрете да мърморите и си чакайте задачите.

Джесика се сещаше за няколко материала в местната преса, които не представяха полицията в много ласкава светлина. Тя не смяташе да участва в обявените мероприятия, а май и другите не горяха от желание, съдейки по всеобщата апатия. Предвид поста обаче беше много вероятно Коул да я задължи. Не че Джесика беше против идеята, но не си падаше по контактите с широката публика, още по-малко ако трябва да действа като представител.

Главният инспектор раздели полицаите на екипи и ги прати да си вършат задачите. Джесика отиде да помогне в пресслужбата, но след като разговаря с две различни телевизии преди обедните им новинарски емисии, нещата замряха. Офисът беше на приземния етаж, близо до столовата. Когато преди две години се нанесе там, в него работеше Рейнолдс. Преди два месеца, когато го повишиха, той се премести в собствен кабинет и предишният, доста голям, остана изцяло на нейно разположение.

Когато влезе, завари детектив Корниш на мястото на Рейнолдс, близо до вратата. Бюрото на Джесика беше в дъното. Както обикновено, вещите бяха пръснати по пода, върху шкафчетата и бюрото. Разпиляността беше всеизвестна в управлението и чест повод за подбив.