Керри Уилкинсон - Жената в черно

— Мъж ли е, или жена? — попита Изобел.

— Май е жена. Вижда се, че носи обувки с нисък ток, и по походката личи, че са удобни.

— Да, едва ли са много мъжете, които могат да ходят на токчета — съгласи се Изобел. — Мен самата не ме бива много.

— Лицето не се вижда ясно никъде. Личи, че е бяла, но толкова. Знае къде са разположени камерите. — Джесика превключи от една камера на втора, после на трета, които показваха жената от различен ъгъл. — Нарочно е свела глава, защото знае, че така няма да се вижда ясно. — Превъртя записа назад, за да покаже на Изобел. — Обръща се едва, за да се вижда само от този ъгъл. Освен това носи ръкавици. Това е човек, който знае какво прави.

Превъртя записа напред, като превключваше между картините от различните камери. Накрая покритата фигура се приближи до фонтана, до който беше намерена ръката. Джесика пусна записа на нормална скорост и премести стола си леко встрани, за да може Изобел да вижда по-добре. Фигурата спря до фонтана и приклекна; бръкна във вътрешен джоб на робата, извади някакъв предмет, който сигурно беше ръката, и го постави на земята. Сякаш нарочно разпери пръстите, за да бъдат в определено положение. Побутна предмета в една ниша между пейката и фонтана, изправи се и тръгна натам, откъде беше дошла.

Джесика се канеше да каже нещо, когато другата детективка изрече на глас мислите:

— Какво, по дяволите, е това?

Джесика зачака някой от колегите пред нея да вземе думата. Стоеше заедно с инспектор Рейнолдс и главен инспектор Коул на малък подиум в сутерена на полицейско управление „Лонгсайт“. На огромно бяло табло зад тримата беше показана увеличена снимка на намерената ръка, както и кадри от видеоматериалите, които тя беше прегледала. Пред тях стояха отбрани полицаи, някои униформени, и други членове на Отдела по криминални разследвания.

Джесика много уважаваше Коул. С предишните двама главни инспектори беше имала разногласия, а с Джак Коул беше работила в тясно сътрудничество, докато той беше само инспектор. Коул често я беше покривал и тя му имаше пълно доверие. След повишението му я притесняваше единствено това, че той я познава твърде добре. Докато беше инспектор, даваше известна свобода на действие, но сега, когато носеше по-голяма отговорност, нещата можеха да се променят.

Именно Коул откри брифинга:

— Знам, че след вчерашната находка имаме сериозна работа, но първо бих искал да приветствам новия член на екипа ни. — Той даде знак на една жена в предните редици да се качи на подиума. Това беше първият работен ден на новата служителка, макар че Джесика вече се беше запознала с нея миналата седмица.

— Моментът не е особено подходящ — продължи Коул, — но Луиз Корниш ще заеме мястото, освободено от детектив Рейнолдс. Тя е нова, така че дръжте се добре с нея. Вече я информирах кои от вас са черните овце. — Той посочи двама полицаи насред смеха, одобрителните възгласи и подвикванията.

Джесика знаеше, че Корниш е поискала да бъде преместена от предишния си пост някъде в Централна Англия, че е омъжена и има деца. Жената беше на четирийсет и няколко години, с къса кестенява коса, пригладена назад. Ако трябваше да я опише с една дума, щеше да е „мамче“. Луиз изглеждаше сякаш не е успяла да свали всички килограми, натрупани през бременността.

След като виковете утихнаха, Коул продължи:

— С времето ще опознаете детектив Корниш, а сега да минем нататък. Вчера сутринта в Пикадили Гардънс е намерена отрязана ръка. — Той посочи назад към увеличените кадри от камерите. — Това са най-добрите ни изображения на онзи, който я е оставил. Доколкото може да се види, става дума за бяла жена, висока около метър и шейсет пет. Нямаме по-ясни снимки, не можем да се опрем на кой знае какво.

Коул погледна Джесика и вдигна вежди, за да покаже, че е неин ред да говори. Тя обясни, че по всяка вероятност човекът е избрал мястото нарочно и е местен, тъй като явно познава разположението на камерите.

След това думата взе инспектор Рейнолдс:

— Вчера се постарахме да направим списък на жертвите в страната, открити без ръка. Не са много и намерената дясната ръка не съответства на никое от телата. Така минахме на списъка с изчезнали хора. Както може да се очаква, той е доста дълъг, дори да вземем само местните, но лабораторните резултати от вчера ни помогнаха да ограничим търсенето. Вече знаем, че ръката е на мъж на двайсет и пет — трийсет години. Има признаци, че ръката е била замразявана, но друго за притежателя не знаем. През последните дванайсет месеца в региона са обявени за изчезнали близо шейсет мъже на възраст между двайсет и пет и трийсет и пет години. Единственият начин да проверим дали ръката е на някого от тях е да се свържем със семействата им и да искаме ДНК-проба. Това не е много практично и ще погълне много ресурси, затова първо ще се обърнем към медиите.