Ерик Лустбадер - Кървав сняг

— Не съм тук, за да говорим за Екатерина или за сексуалния ми живот.

— Не, разбира се, че не. — Бороньов сграбчи ръката на възрастния мъж в приятелско ръкостискане. — Но това би я направило щастлива, а щастливият служител е по-продуктивен.

— Не виждам как Екатерина би могла да бъде по-продуктивна, отколкото е. Ти прибираш голяма част от парите от този бизнес.

— Така е.

Бороньов приличаше по-скоро на някой магьосник с изпъкнали очи, отколкото на олигарх. Гурджиев си помисли, че когато си милиардер, можеш да си позволиш да изглеждаш странно, без да се притесняваш, че някой ще коментира това. Всеки иска да ти е приятел, освен ако не е твърде ужасен да се приближи до теб, а от такива хора човек и без това няма полза.

— Но заради оная торба с лайна Юкин това е и единственият ми бизнес, който в момента прави пари — продължи Бороньов. — Той и оня духач Батчук си присвоиха всички мои придобивки от деветдесетте години. Всичко това е незаконно, разбира се, но главите на съдиите са наврени толкова навътре в задника на Юкин, че не могат да чуят жалбите.

Гурджиев беше слушал тази тирада вече много пъти, но както и Батчук, Бороньов имаше нужда от временен отдушник, където да излее възмущението и обидата си. В края на краищата той беше капиталист и всеки, който се намесваше в свободния пазар, беше като анатема. Освен това компаниите му и голяма част от състоянието му бяха откраднати от подправена система, изпълнена с юридически нихилизъм. Ако не беше избягал от Москва непосредствено преди командосите, изпратени от Батчук, да го арестуват, в момента щеше да е в някой затвор в Сибир, лишен от свободата и парите си.

Гурджиев беше този, който го бе предупредил за предстоящия му арест не защото обичаше особено олигарха, а защото неговият бизнес модел беше за предпочитане пред този на Юкин и Батчук, при които нивото на корупция беше невероятно и като обхват, и като злоупотреби. Възрастният мъж имаше нужда от интелигентността и контактите на Бороньов.

За разлика от Юкин и Батчук, Гурджиев смяташе властта на олигарсите за необходимо зло, за мост между съветския комунизъм, който се бе оказал жалък провал, и свободната пазарна икономика. Но високомерието на олигарсите беше станало причина за собствената им гибел. Стъпили върху огромното богатство, което бяха натрупали само за няколко години, те започнаха да си пробиват път към политическата арена. Юкин, чийто инстинкт за самосъхранение беше силно изострен, започна да действа срещу тях веднага щом усети заплаха за абсолютната си власт. Той свали монарха на олигарсите Михаил Ходорковски, след това началника на „Юкос“, най-голямата петролна компания в Русия. След падането на Ходорковски останалите олигарси се превърнаха в подлизурковци, които се умилкваха на Юкин. Всички, с изключение на неколцина. Според Гурджиев стъпките на Юкин за повторно национализиране на най-големите компании в Русия намирисваха не толкова на социализъм, колкото на фашизъм от двайсет и първи век, който беше далеч по-гибелен.

— Трябва да разбера кой е дал на ФСБ заповед да подпомага американски шпионин, използващ името Хари Мартин — каза дядя Гурджиев. — И трябва да науча името на шефа му.

Бороньов седна на един от тапицираните с кретон столове и кръстоса крака. Заобиколен от жълто и розово, той изглеждаше енергичен и в цветущо здраве. Може би наистина беше така. Може би животът извън Русия му се отразяваше добре или причината беше в новия му нелегален живот на дисидент, на който се наслаждаваше.

Той сплете пръсти и отвърна със загадъчна усмивка, наподобяваща тази на Мона Лиза:

— Живеем в наистина странни времена. Понякога се чувствам така, сякаш съм се превърнал в Делфийския оракул. — Усмивката му се разшири. — Звучи странно, но изгнанието може да ти причини това. Изваден от средата си, се превръщаш в аутсайдер и ако искаш не просто да продължиш да оцеляваш, а да възкръснеш, си принуден да промениш гледната си точка и да започнеш да възприемаш нещата обективно вместо субективно. Това е все едно да сложиш контактни лещи или да се възстановиш от операция на перде на очите — всичко се избистря и очертанията се изострят. Най-сетне мотивите излизат на повърхността и нещата се проясняват.

— Значи знаеш каква е целта на „Тринадесет“?

— Знам я, както знам и целта на АУРА. — Той се изправи и руменината сякаш изчезна от лицето му. — Но което е далеч по-важно, знам каква е твоята роля и в двете.