Ерик Лустбадер - Кървав сняг

Хари Мартин пристигна вбесен на летище „Симферопол север“. По време на полета от Киев той кипеше вътрешно и подхранваше яростта си, която вече беше станала непреодолима по времето, когато се появи в залата за пристигащи. Единственото, за което можеше да мисли, бе да вкара куршум в главата на Кириленко. Руснакът го бе подвел, бе го изоставил и го бе унижил пред генерал Брент. Сега разбираше защо Кириленко толкова лесно се беше съгласил да се разделят, когато той самият го беше предложил, като си мислеше да се върне обратно в Киев и да намери Аника Дементиева, докато руснакът гони вятъра.

Той внимателно огледа пътниците, които се движеха насам-натам в залата за пристигащи, сякаш разглеждаше собственото си минало. Търсеше единствения човек, върху който в момента беше съсредоточено изостреното му като лазерен лъч внимание, за да може да заличи спомена за онова, което се беше случило.

Толкова много неща в миналото на Мартин трябваше да бъдат изкоренени или прогонени, в зависимост от това дали гледаше на тях от практична или от метафизична гледна точка (а той отдавна беше стигнал до заключението, че двете не се различават). Миналото беше като необятно блато, което вонеше на грешки, предателства, лъжи и заблуди. Ако имаше възможност, би заличил миналото си и всички в него. Той си помисли колко хубаво би било това, докато очите му оглеждаха тълпата в търсене на Кириленко.

Може би и двамата — Кириленко и Аника Дементиева — бяха изчезнали и той никога нямаше да ги намери. Тогава можеше да си тръгне и да не се връща. Но се съмняваше, че това ще се случи, защото му беше известно всичко за изчезването. Според шпионската терминология Хари Мартин беше легенда, нещо като измислена история — разказ или повест. И какво изтощително усилие му костваше да поддържа тази легенда! Хари Мартин беше създаден с едно щракане на пръстите като в някой фокуснически номер. Историята му беше подплатена с документите, изработени от отдела за създаване на легенди. Те приличаха на въздуха в самолет или хладилник — консервиран, изкуствен, рециклиран и херметично затворен. Беше като дух, създаден по подобие на чудовището Франкенщайн, от части от миналото на отдавна мъртви хора. Оттам получаваха своите идеи експертите на отдела за създаване на легенди — те просто нямаха свои собствени. Но с всяка изречена от него лъжа Хари Мартин ставаше все по-труден за поддържане. Разказът се превърна в повест, изтъкана от измислици, за които много трябваше да внимава да не си противоречат една на друга.

Вече беше направил пълна обиколка на залата за пристигащи. Беше каталогизирал всяко лице, но без да види никъде Кириленко. Отново претърси залата с поглед. Когато погледна към коридора, водещ към сервизните помещения на летището, той забеляза един пазач от охраната, който тъкмо пристъпваше през прага на врата, разположена вляво, горе-долу на две трети от дължината на коридора. Нещо в изражението на мъжа — изненада, може би дори шок — предупреди Мартин още преди мъжът да се строполи. Докато издърпваха тялото на пазача в стаята, Мартин вече спринтираше по коридора. Той извади пистолета си от твърдия кожен кобур на кръста си и махна предпазителя. Стигна до вратата точно когато тя се затваряше. Хвърли се с рамо между касата и нея и същевременно заднишком я ритна, така че тя се отвори широко.

Имаше време само колкото да регистрира присъствието на Кириленко и на други хора с периферното си зрение и в същия момент стреля напосоки. Съсредоточи погледа си върху Кириленко, който се хвърли зад масата. Прицели се и се готвеше да дръпне спусъка, когато чу оглушителен звук.

Куршумът, който се заби в черепа му, го отхвърли със сила назад. Хари Мартин беше мъртъв още преди да се удари в пода.

— Надявам се да гниеш в ада! — изсъска Кириленко и се изплю върху тялото на Хари Мартин.

Без да губи време, Джак пребърка костюма на американеца. Намери мобилния му телефон, пачка пари, две кредитни карти, международна шофьорска книжка и почти нищо друго.

Нищо от това тук не сочи, че този мъж е някой друг, а не Хари Мартин — отбеляза той.

— Не съм изненадана — каза Аника, която бе заета да пребърква униформата на пазача от охраната. — Я виж обаче какво намерих аз — добави тя и му показа връзка ключове за кола.

В този момент се чу тропане по вратата, придружено от раздразнени и уплашени викове. Джак грабна стола, на който беше седял Кириленко, и подпря с облегалката му дръжката на вратата под такъв ъгъл, че задните му крака се запънаха в пода. Същевременно Аника вдигна транспарантите на прозореца, но откри, че стъклото е подсилено с телена мрежа. Тропането по вратата стана по-настоятелно и те чуха как някой вика за помощ или за подкрепления — не можаха да разберат кое от двете. Аника взе втори стол и разби с него стъклото на прозореца. След това продължи да удря стола в стената, докато единият от краката не се отчупи. Тя го взе и започна да блъска с него мрежата, за да направи в нея достатъчно голям отвор, през който да минат.