Ерик Лустбадер - Кървав сняг

— Чух една дума — „Аура“. Нямам представа какво означава, но съм почти сигурен, че каквато и друга цел да има, една от задачите му е да говори с нея. — Той посочи към Аника с брадичка.

Джак хвърли бърз поглед към Аника, но тя поклати глава.

— Никога не съм чувала за АУРА.

Джак отново насочи вниманието си към Кириленко.

— Ако си бил прикрепен към Хари Мартин, къде е той?

— Зарязах го, след като видях тази снимка и разпознах на нея Аника Дементиева — отвърна Кириленко, а лютивият дим, който се вдигаше нагоре, го накара да притвори лявото си око. — Уморих се някой да се разпорежда с мен, включително и моите началници.

— Затова ли те искат мъртъв?

— Нямам никаква представа защо е издадена заповед за ликвидирането ми, нито кой е решил това. — Кириленко издуха дима и потрепери. — Както казах, гледам да не привличам вниманието към себе си и да не се забърквам в неприятности.

— Очевидно не си се постарал достатъчно. Явно си нагазил в лайната — сухо отбеляза Аника.

— Може би защото си зарязал Хари Мартин — предположи Джак.

— Лайната започнаха да валят, когато ме прикрепиха към него — мрачно се съгласи Кириленко.

— Кой ти възложи тази задача? — попита Джак. — На кого трябва да докладваш?

— Макар че шефът ми е началник на отдела, не беше той или поне не от него са тръгнали нещата. Когато ме повика в кабинета си, ми каза, че е получил такова нареждане. Не изглеждаше много доволен от това.

— От кого? — запита Аника. — От кого получава заповедите си той?

— Познаваш ФСБ — сви рамене Кириленко и потръпна при болката, която този жест му причини, — над ниво отдел там е шибана бъркотия от бюрокрация. Има толкова много апаратчици, които се конкурират помежду си и се борят за власт, че е трудно човек да разбере какво е мястото на всеки от тях.

— Как се казва шефът ти? — Аника извади мобилния си телефон.

Когато Кириленко й каза, тя избра един от номерата си за бързо набиране и започна да говори по телефона.

— Мисля, че трябва да го отвържем — предложи Али.

Лимонев се върна по коридора, пресече залата за пристигащи и излезе навън през стъклените врати. Не обърна внимание на опашката от чакащи таксита и бързо заобиколи сградата от другата страна. От разположението на залата за пристигащи той определи кой е прозорецът на стаята, където държаха Кириленко. Огледа се за най-подходящия път за бягство и погледът му обходи най-западната писта, склона след нея и полето, което стигаше до паркинга. Той отиде на паркинга и се качи върху покрива на една кола, от която се виждаше пътят. След това, като използва телефона, който от СБУ му бяха дали вместо неговия, той се обади на охраната на летището и съобщи за проблем в едно от служебните помещения. Веднага след това отвори куфарчето, което носеше, сглоби снайпера „Драгунов“ и постави на мястото му пълнителя с десет патрона. Сетне се настани на малката си, но удобна позиция за стрелба, допря дясното си око до окуляра на оптическия мерник и зачака развитието на събитията.

Джак слушаше какво говори Аника, макар да пропусна коментара й в началото. Хората разговаряха по различни начини. Мозъкът му беше като хранилище за тези различни интонации. Така той разбра, че Аника говори с дядя Гурджиев и го разпитва за началника на Кириленко.

Докато отново насочи вниманието си към Али, тя вече беше застанала зад стола, за който беше вързан руснакът.

— Какво правиш?

— Развързвам го — отвърна тя. — Мисля, че това трябва да направим.

— Ти си тази, която се изплю в лицето му.

— Не ми хареса онова, което той ми каза, но това не означава, че го мразя чак толкова.

Аника прибра мобилния си телефон.

— Ще знам кой те е прикрепил към американеца след няколко часа — обеща тя. След това, като видя, че Али сваля кабела от кръстосаните китки на Кириленко, добави: — Това е грешка, за която всички ще съжаляваме.

— Не мисля така — не се съгласи Кириленко.

— Виж ти, каква изненада! — възкликна Аника, като продължаваше да държи пистолета му в ръката си, макар вече да не беше насочен към него.

— Чуйте ме, с оглед на всичко, което се случи тук, искам да ви направя едно предложение.

— И това са думи на следовател от отдел „Убийства“ на ФСБ, за когото се смята, че е неподкупен? — изсумтя Аника.

— Нека чуем какво има да ни каже — обади се Али и захвърли в ъгъла кабела.

Джак се готвеше да й отговори, но през съзнанието му премина образът на вързаната за стол Али, който веднага бе заменен от спомена за обяснението на Аника защо Али искаше да отиде в апартамента на Мила Тамирова или както го беше нарекла Аника — в нейната тъмница. Кириленко продължаваше да седи на стола, към който само допреди миг беше вързан. Джак разбра, че Али не можеше да не освободи руснака, за да е той в равностойно положение с нея, и кой беше Джак, та да твърди, че тя не е в правото си да стори това.