Ерик Лустбадер - Кървав сняг

Дали Кириленко бе изпитал презрение към русия агент, или пък беше съжаление? Името му беше Мартин, като названието на птицата 12 12 На английски език „martin“ означава и градска лястовица. — Бел.прев. . Хари Мартин. Но как ли беше истинското му име? Вероятно Кириленко никога нямаше да разбере.

— Хари Мартин — така се беше представил американецът, когато се бяха запознали, — от Латроуб, Пенсилвания. — И когато Кириленко го беше погледнал равнодушно, онзи бе добавил: — Там живее Арнолд Палмър — сигурно сте чували за легендарния играч на голф.

Кириленко едва се бе сдържал да не се изсмее в лицето на Хари Мартин. Мили боже! Докато руснаците се бореха да оцелеят, американците играеха голф.

Сега двамата мъже седяха един до друг на задната седалка в колата на Кириленко и пиеха горещо кафе от термоса, донесен от един от хората на Кириленко.

— Кой тогава е той? — повтори Хари Мартин. — Имаш ли някакви теории?

Приличаха на двама стари приятели, които си бъбрят за нещо несъществено — за някой мач или за шансовете на любимия им футболен отбор.

— Не се занимавам с предположения, а само с факти — отвърна Кириленко, без да показва раздразнението си.

Не беше добра идея да ядосва американеца — той имаше твърде много влиятелни приятели, които с едно телефонно обаждане можеха сериозно да навредят на кариерата на Кириленко, а може би дори да застрашат живота му. Само фактът, че знаеше това, предизвикваше в него непоносимо напрежение. Хари Мартин беше като сърбящо място, което не можеше да почеше, и това го разсейваше.

Внезапно руснакът отвори вратата и излезе в мъгливия ден навън. Въздухът миришеше на дим, изгорял плат и пластмаса. Той се извърна настрани, извади мобилния телефон и изпрати на своя помощник инструкции заедно със снимката на Аника Дементиева, която излизаше от дачата на Рочев. Миг по-късно Мартин също слезе от колата и без да погледне към Кириленко, се отправи към гората зад останките от къщата.

— Всички твои хора ли си тръгнаха? — попита той пътьом.

— Да, както и тези от СБУ. Сега само ние сме тук — отвърна Кириленко, след което прибра телефона в джоба си и последва американеца в гората.

— Трябват ми теории — заяви Мартин, докато обикаляха из гъстата гора от канадски ели, осветена с фенерчето, което му беше дал Кириленко. — Имам нужда от нещо.

Кириленко преглътна чувствата си и каза с фаталистичен тон:

— Някой е отвел Карл Рочев, предполагам насила, съдейки по тялото на матрака. Не сме ние и гарантирам, че не са били и СБУ. Което означава, че в това твое загадъчно преследване участва и още една фракция.

— Още една фракция. — Мартин повтори фразата, сякаш тя беше нещо непознато, към което се налагаше да се приспособи.

Той наклони лъча от фенерчето към земята, за да виждат къде минават по меката пръст.

— Тогава трябва да ги открием, които и да са те. И трябва да ги отстраним.

Кириленко издаде гърлен звук. Това беше своеобразно предупреждение — нечленоразделно и примитивно. Но Хари Мартин не го забеляза или пък не му обърна внимание.

— И как предлагаш да направим това?

През костеливите клони на вечнозелените дървета се процеждаше умиращата червеникаво-жълта светлина. Мартин коленичи и прокара леко пръсти по вдлъбнатина, пълна с борови иглички, и посочи на Кириленко множеството пресни отпечатъци от стъпки, които не бяха оставени от ботушите на неговите хора.

— Отпечатъци от стъпки на мъж, на жена и на още някой.

Третият чифт стъпки беше значително по-малък от другите два. Той се изправи. Бяха много близо до пътя.

— Ще заловим извършителите и ще ги проследим обратно до извора.

Кириленко си помисли с горчивина, че Хари изглежда много сигурен в себе си, макар да се намира на чужда земя, сред хора, които дори не говорят неговия език. Това беше толкова характерно за американците.

Те се отправиха към мястото, където дърветата свършваха.

— Този път отива в две посоки — уведоми го Кириленко. — На няколко километра от тук има отбивка, която води обратно към Киев, а в другата посока се стига до град Бровари.

— Какво има там? — попита Мартин.

— Това е украинската столица на производителите на обувки — сви рамене Кириленко.

— Ще се разделим. Ти отиваш в Бровари да провериш дали ще откриеш следите им там. Аз ще взема моя човек и двама от твоите, ще се върна в Киев и ще се опитам да направя същото. Поне това е град, който познавам.

Кириленко почувства, че го залива вълна на облекчение. Беше истинско чудо да се отърве от тази горила.