Ерик Лустбадер - Кървав сняг

— Знам, че имаш тази натрапчива идея, че трябва да защитаваш всички — подхвана тя.

— Това толкова лошо ли е? — попита той, като дойде и седна на леглото до нея.

— Не съм казала, че е лошо.

— Защо поиска да дойда тук?

— Истината ли искаш да знаеш?

— Да.

— Миналата нощ… връзката помежду ни… — Тя извърна поглед за миг. — Не искам да бъда сама. Уморих се да бъда сама.

— А Иван?

Тя отново насочи погледа си към него.

— Да не се опитваш да ме оскърбиш? Иван беше просто задача.

Той кимна.

— Няма да спя с теб, ако това целиш.

— Не целя нищо такова, по дяволите! Ръката ме боли и имам нужда от малко почивка. Всички ние имаме нужда от това.

— Тогава всичко е наред. — Той се плесна по краката, изправи се и тръгна към вратата. — Ще бъда отвън, на дивана.

В момента, в който се готвеше да пресече прага, Аника се обади:

— Знам кое е момичето.

Беше избрала момента безупречно. Той се обърна и я погледна.

— Знам, че е дъщерята на американския президент. — Тя наклони глава. — Да не ме мислиш за глупачка?

— Ти ми каза, че не знаеш нищо за нещата извън областта, в която работиш.

— Тогава не те познавах — сви рамене тя, — не знаех дали мога да ти се доверя, затова реших, че е по-добре да излъжа. Истината е, че не мога да допусна да стана жертва на невежеството си. Освен това за теб изглеждаше важно да запазиш тайната си, като промениш косата и външността й, и от този момент нататък исках да ти помогна да запазиш тайната си. И сега бих я запазила, дори ако ни заловят, дори ако ФСБ ме измъчват.

— Не ти вярвам — рече той с равен тон.

Тя отново сви рамене.

— Защо би го направила? Защо би защитила Али, ако се стигне до това?

— Знаеш защо. Когато погледна в очите й и когато слушам гласа й, виждам самата себе си.

— Дори и когато те нарича „смахната кучка“?

— Особено тогава, защото силните й чувства я издават.

— Какво искаш да кажеш? — Джак пристъпи обратно в спалнята.

— Този поглед в очите на Али, звукът на гласа й, когато гневът изпълва гърлото й, когато изглежда така, сякаш емоцията я задушава — всичко това ми е познато. Виждах го всеки ден, когато се погледнех в огледалото. И този звук… — Тя потрепери. — Историите от новините не бяха особено ясни, дори и тези в задълбочените статии, но нещо много лошо й се е случило.

— Да — потвърди той и седна до нея, — така е.

— Ти си я спасил от онзи, който я е малтретирал. Мога да видя и това в очите й, когато те погледне.

Сега беше негов ред да извърне очи.

— Али беше отвлечена, вързана за стол и мозъкът й бе промит. Може би е имало и още нещо, не знам. Тя не говори за това с никого.

— Ще каже на теб. — Гласът на Аника беше нежен като милувка, когато сложи ръка върху неговата. — Трябва й време, това е всичко.

— Как можеш да си сигурна? — Джак се обърна, за да я погледне в лицето.

— Защото тя иска да ти каже, има нужда да го направи. Мисля, че започва да осъзнава, че не може да продължи напред, докато не го стори. Затова толкова искаше да говори с Мила Тамирова.

— Какво имаш предвид? — намръщи се Джак.

— Мила Тамирова има определено… нека кажем, оборудване, което според мен е привлякло Али.

— Какво оборудване? — разтревожи се Джак. — За какво говориш, по дяволите?

— Мила Тамирова е професионална господарка. Това означава, че в дома си има тъмница.

— За бога! Защо би искала да преживее отново… — По цялото му тяло премина студена тръпка и той потрепери.

— За да се освободи от ужаса и да го надвие. Единственият начин да го прогони, е да го развенчае, да го види на дневна светлина и да разбере, че веднъж след като го преодолее, няма повече да бъде негова жертва.

Джак седеше приведен напред, с лакти на коленете и преплетени пръсти, сякаш размишляваше или се молеше. Той вдигна поглед.

— Нямах представа. Трябва да съм с нея.

Ръката на Аника стисна неговата и той усети стоманената й сила.

— Остави я сама. Позволи й да възвърне вродената си сила. Трябва да помисли над онова, което Мила Тамирова сигурно й е показала. Ако се намесиш сега, тя ще се отдръпне от теб и от тежката работа, която й предстои.

Джак въздъхна дълбоко, покри лицето си с ръце и се излегна на леглото. Аника се обърна и го погледна със съчувствие и може би с известно съжаление.

— Тя е твоя, Джак, за добро или за лошо.

— За добро е — увери я той, — повярвай ми.

— Вярвам ти. — Тя се качи на леглото, като внимаваше за лявата си ръка, и преди той да успее да каже и една дума повече, легна върху него. — Ето, не е толкова лошо, нали?