Ерик Лустбадер - Кървав сняг

Аника ритна нагоре и успя за момент да наруши равновесието му, но не можеше да преодолее тежестта му и той й нанесе силен удар по челюстта. Джак видя да се появяват капчици кръв, които на слабата светлина изглеждаха черни като катран.

— Не мърдай от тук — прошепна той на Али.

— Джак! — извика тя с широко отворени очи.

Той стисна за миг рамото й.

— Каквото и да се случи, стой при дърветата.

Главорезът от СБУ се готвеше да замахне с юмрук, за да нанесе още един силен удар, а Джак тъкмо излизаше измежду дърветата и се отправяше към него, когато Аника заби дълбоко в гърдите на мъжа стрелата или копието, или каквото там оръжие Карл Рочев бе използвал, за да убие любовницата си. Очите на агента се отвориха широко от изненада и болка и вдигнатият му юмрук се отпусна. В следващия миг Джак стигна до него, избута го встрани от Аника и й подаде ръка да се изправи.

— Хайде да вървим — подкани я той, докато тя се навеждаше над тялото.

Видя как пистолетът на мъжа изчезна в джоба й и в следващия миг ръцете й вече бяха заети с друго.

— Какво правиш, по дяволите?

Беше стъпила с единия си крак върху гърдите на мъжа, а ръката й стискаше дръжката на оръжието, забито в него.

— За бога! Остави го!

— Не — отвърна тя. — Трябва да вземем това с нас.

С голямо усилие тя успя да измъкне острието с форма на ромб от плътта и дрехите на убития.

След това те се скриха в гъстите сенки на гората и затичаха далеч от горящата дача и заобикалящия я отряд от агенти на тайните служби.

Благодарение на дислексията си Джак успя да ги преведе безпогрешно през горския лабиринт. На отиване, докато вървяха по алеята, в съзнанието си той беше създал триизмерна карта на пространството, заобикалящо дачата. Колата им беше точно там, където я бяха оставили, скрита под преплетените клони на канадската ела. Джак направи знак на двете жени да се снишат и те приклекнаха, докато той се ослушваше и оглеждаше за нещо необичайно. Именно отсъствието на враната го бе предупредило, че наоколо има хора. Птицата никога не би изоставила гнездото си, освен ако не е била подплашена от потайното придвижване на едри същества по земята.

Въпреки всичко накара Али и Аника да останат по-назад, докато той предпазливо вървеше напред с приведено и напрегнато тяло и пистолет в ръка. Приближи се до колата, отвори задната врата и вкара дулото на оръжието вътре, но там нямаше никой. Той се качи в автомобила и пъхна оръжието зад облегалката на шофьорската седалка. Колата беше празна. Провери скоростния лост и намери клечката за зъби точно както я беше оставил. Въздъхна облекчено. Никой не беше влизал в колата. Все пак провери и багажника, преди да даде сигнал на Али и Аника, че е безопасно да се приближат.

Той прегърна Али и я вкара в колата. Обърна се и отново внимателно огледа гората, докато Аника се надигна и се затича към тях. Той видя слаб отблясък сред дърветата и в същия момент се разнесе изстрел, който накара тялото на Аника да се завърти. Тя падна. Джак стреля в движение три пъти, сграбчи я, изправи я на крака, обгърна с ръка тънката й талия и я довлече до колата. Докато я настаняваше на задната седалка, успя да види раната, която, съдейки по размера, бе причинена от куршум на пушка. Настани се зад волана и в този момент в тесните пролуки между канадските ели и боровете започнаха да проблясват лъчите на прожектори.

Завъртя стартера, включи на скорост и подкара бързо по пътя, без да пуска фаровете. В огледалото за задно виждане видя как фигурите бързо изостават, когато натисна до дупка педала на газта. Проехтяха няколко изстрела, но те или бяха неточни, или колата беше вече извън обсега им. За момент се зачуди защо снайперистът, който беше прострелял Аника, не бе стрелял отново. Със сигурност бяха в обсега му.

— Али — каза той, докато шофираше нагоре по хълма, — виж раната на Аника.

Без да пророни нито дума, Али се премести на задната седалка и се наведе над лежащата там Аника.

— Ранена е в ръката — докладва Али.

Джак хвърли поглед към огледалото. Лицето на Али не трепваше и тя не извърна очи. Когато се изкачиха на възвишението, той включи фаровете и започна да търси отбивка или кръстопът. Пътят се простираше напред без никакво движение. Джак знаеше, че това няма да продължи дълго. Вероятно в този момент СБУ съобщаваха техните координати по радиостанция. Затова беше наложително да се махнат от този път и да сменят посоката веднага щом е възможно.

— Аника — повика я Джак, — как се чувстваш?