Ерик Лустбадер - Кървав сняг

— Може би и двете — отвърна той.

— Виждал ли си я, чувал ли си я? Обеща да ми кажеш, ако се случи.

Джак прехапа устни, припомняйки си звученето на гласа на Ема в главата си, докато изпадаше в безсъзнание.

Обезпокоена от колебанието му, Али настоя:

— Случило се е, нали? Защо не искаш да ми кажеш?

Джак отпи голяма глътка от водката и почувства как тя се стече като течен огън до стомаха му, който започна да гори, сякаш е нажежена фурна.

— Донякъде това е причината Аника да е тук, с нас. Двама души се опитваха да я убият. Намесих се и ме удариха така, че почти загубих съзнание. — Нямаше намерение да й казва, че е застрелял Иван. — Тогава чух Ема, тя ме викаше. Чувствах се толкова близо до нея — по-близо, отколкото някога съм бил. — Джак мъчително си пое въздух. — Мисля, че бях близо до смъртта. Гласът й ми показа обратния път. — До онази опръскана с кръв уличка зад „Горски пожар“, помисли си той, но не го изрече на глас.

— О, Джак! Значи тя наистина е тук с нас.

— Да, но по начин, който не мога да се престоря, че разбирам.

— Тя се грижи за нас и ни защитава — каза Али и от гърдите й се отрони дълга въздишка.

Изпаренията от водката се надигнаха в хранопровода му.

— Не мисля, че е разумно да се осланяме на това.

Али поклати глава, сякаш за да се отърси от думите му.

— Веднъж ти казах, че докато растях, се чувствах като в клетка — имаше толкова много правила и предписания, толкова много неща, които като дъщеря на бързо издигащ се политик ми беше забранено да правя. Единственото, което можех да сторя, бе да гледам с копнеж през решетките и да се опитвам да си представя какъв е истинският свят. И тогава се появи ти и аз започнах да разбирам какъв е той. Започнах да разбирам този цитат от Блейк и защо Ема толкова го обичаше.

Вратата в края на коридора се отвори и се появиха Аника и доктор Сосименко.

— Джак — продължи Али с известна настойчивост в гласа, защото времето им насаме вече изтичаше, — тук, вън от клетката, ми харесва.

— Дори и когато изповръща червата си?

Тя кимна.

— Както и когато се криех в гората или пък когато връзвах ръката на онази. Особено тогава, защото можех да дишам, без да усещам болка в гърдите. Така знам, че съм жива.

Джак, който забеляза, че за пръв път тя не беше нарекла рускинята „смахната кучка“, се изправи да посрещне Аника и да благодари на доктор Сосименко. „Стъпка по стъпка“, помисли си той.

— Раната беше чиста — обяви лекарят веднага щом двамата с пациентката му влязоха във всекидневната. — И благодарение на превръзката количеството загубена кръв беше приемливо. Почистих всичко, превързах раната и бих на Аника инжекция с антибиотици. Освен това й дадох малко болкоуспокояващи и антибиотици, които трябва да взема два пъти дневно през следващите десет дни и нито ден по-малко. — Той се обърна към Аника, чиято лява ръка беше стегната в превръзка през рамото. — Нали разбра какво казах?

Тя кимна, усмихна се и го целуна по бузата.

— Благодаря ти!

Той цъкна с език и се обърна към Джак:

— Моля, грижете се за нея, защото тя самата не се справя особено добре.

— Ще се постарая — отвърна Джак.

— Добре тогава — каза доктор Сосименко и енергично потри ръце.

— Има и още нещо — обади се Аника, като нагласи ръката си в превръзката.

Доктор Сосименко се усмихна тъжно и рече на Джак:

— При милата ми Аника винаги има и още нещо. Тя е като онзи американски детектив, как му беше името — Коломбо. Той ме разсмива и е толкова умен!

— Чудя се дали би имал нещо против да ни дадеш името и адреса на твоя търговец на антики — невъзмутимо продължи Аника.

— Няма проблем — отговори лекарят и отиде в кухнята, където порови в няколко чекмеджета, след което се върна с един малък бележник. — Да не си решила да започнеш да колекционираш чайници?

— Намерих нещо, което може да е старинно руско оръжие. Бих искал някой да го идентифицира.

— Разбира се, че ще е оръжие — кимна той. — Какво друго би могло да те привлече, скъпа моя? — Той се ухили. — В този случай ще ти трябва Богдан Бойер. Той е турчин, но английският е първият му език, което ще улесни нещата. Специалист е по много работи, включително и оръжия.

Той написа с химикалка няколко реда в бележника със стегнат почерк. След това откъсна най-горния лист и го подаде на Аника.

Тя му благодари, сгъна и прибра листчето хартия.

— Отваря в десет сутринта и нито миг по-рано. Кажи му, че сте мои приятели, и тогава няма да се опита да ви вземе повече пари.