Ерик Лустбадер - Кървав сняг

По някаква причина Али не намери това за забавно и го заяви доста категорично.

— И така, връщаме се отново на първоначалния ми въпрос — каква е историята ти? — Аника се извърна леко и така опъна още ръката, която Али пазеше да не се намокри. — Съвсем сигурна съм, че не е базедовата болест, от която страдаш — преодоляла си я преди години.

— Как би могла да знаеш това?

— Говориш за нея без колебание. Но има и нещо друго, нали? Над теб сякаш е надвиснала някаква сянка.

— Не зная за какво говориш.

Али видя как отражението на Аника сви рамене.

— Възможно е и да е така, но се съмнявам. — Тя се опита да извърти ръката си. — Хей, няма да успея да си измия гърба, защото не мога да се завъртя.

Али изруга, разви кърпата си и след като дръпна завесата, стъпи с единия крак под душа. Взе сапуна, който й подаде Аника, и с бързи кръгови движения насапуниса гърба й. Аника премести малко душа и наведе глава, така че водните пръски да стигат и до гърба й. По него имаше поредица от вертикални белези.

— Какви са тези неща? — попита Али.

— Точно такива, на каквито ти приличат — гласеше лаконичният отговор на Аника.

— Готова си. — Али върна сапуна в сапунерката и като продължаваше да поддържа лявата ръка на Аника изправена, излезе обратно на плочките.

Малко след това Аника спря душа. Тишината в малкото помещение изглеждаше оглушителна. „Ау, много е красива“, помисли си Али миг преди да подаде хавлиена кърпа на рускинята.

Докато Али повторно се увиваше в кърпата си, Аника каза:

— Имаш красиво тяло.

— Не е вярно.

— Кой ти го каза?

— Достатъчно е да се погледна в огледалото.

— Кажи ми, някога била ли си с момче?

— Да съм била? Имаш предвид в библейския смисъл? Искаш да кажеш дали са ме чукали? — Али поклати глава. — Господи, не!

— Защо „господи“? Какво общо има Господ с това?

— Това е просто израз.

Аника поклати глава.

— Вие, американците, с вашата религия. — Тя започна да си суши косата. — Знаеш ли, с тази късо подстригана коса ми напомняш на Натали Портман.

— Стига бе, това са глупости. — Али се огледа критично в огледалото.

— Защо бих те излъгала?

— Мога да се сетя за няколко причини.

— Предполагам, че всички те са свързани с Джак.

Али не можа да се сдържи да не се засмее и тогава Аника също се засмя. Али видя, че другата жена се затруднява да избърше гърба си. Без да се налага да я молят, тя хвана края на кърпата й и започна да попива капките вода.

— Не се безпокой, вече не ме боли.

Въпреки това Али продължи внимателно да суши гърба й. Белезите я накараха да се замисли за жестокостта, болката, разпадането, загубата и, неизбежно — смъртта.

— Имах приятелка. — Думите излязоха сами от устата й, преди да е осъзнала, че ги изрича. — Ема. Тя беше дъщеря на Джак. Беше най-добрата ми приятелка в колежа. Загина в края на миналата година. Удари колата си в едно дърво.

— Това е ужасно. Беше ли с нея?

Али поклати глава.

— Тогава и аз щях да съм мъртва — каза тя и си пое дъх — или може би, ако бях с нея, щях да я спася.

— Значи за това става дума. — Аника се обърна с лице към нея. — Изпитваш чувство на вина, че си оцеляла.

— Не знам какво, по дяволите, изпитвам — отчаяно възкликна Али.

— Два дни преди седемнайсетия ми рожден ден се забавлявахме с гаджето ми и най-добрия ми приятел — започна да разказва Аника. — Водех ги от купон на купон и все повече се напивахме. И изведнъж, когато се качвахме в колата, за да отидем на поредния купон, реших, че ми е омръзнало. И до днес не знам какво се случи. Сякаш беше щракнал някакъв ключ и видях трима ни от друга гледна точка. Сякаш се носех над тялото си и просто безстрастно наблюдавах случващото се. Внезапно осъзнах колко глупаво е всичко това — ходенето по купони, пиянството, повръщането, за да пиеш отново. Какъв беше смисълът? Затова реших, че за тази нощ ми стига. Гаджето ми се съгласи, без съмнение защото не искаше да пропусне възможността да се качи отгоре ми, но приятелят ми Юрий, който беше „царят на купона“, нали такъв е изразът, беше готов за още.

Али усети страшно предчувствие в стомаха си, ужасяващо надигане на мрачни и опасни мисли, които носеха в себе си отровните семена на самоубийството.

— Да.

— Само аз имах кола, така че Юрий каза, че ще върви пеша до следващия купон. Молих го да не го прави, но той настояваше — мястото не беше далеч. Той каза, че така ще изтрезнее достатъчно от нощния въздух, за да се наслади на удоволствието да се напие отново.