Ерик Лустбадер - Кървав сняг

— Имаш вземане-даване с търговец, който е непочтен? — Аника изглеждаше потресена.

— Богдан не е непочтен — педантично я поправи доктор Сосименко. — Той взема повече пари, когато мисли, че може да му се размине. Това означава просто да си бизнесмен.

Апартаментът, за който Игор им беше осигурил ключ, се намираше във „Винохрадер“. Този квартал беше по-стар, но заради красивия му парк атмосферата в него беше по-приятна и гостоприемна от тази в повечето нови квартали както например „Обелон“. Самият апартамент имаше предимството, че беше на висок етаж, и така прозорците на всекидневната му гледаха към парка. Стаите не бяха големи, но бяха достатъчни за нуждите на тримата, които в момента се свеждаха до това да си вземат душ и да поспят.

Паркетът проскърцваше под краката на Джак, но не по онзи зловещ начин, сякаш се намира в обитавана от духове къща, а успокояващо като звука от огъня зад решетката на камина, който приятно пропуква в горящите цепеници. Този удобно обзаведен апартамент, боядисан в топлите нюанси на бисквитено жълто и кафяво, създаваше усещането за благо присъствие, сякаш принадлежеше на дядя Гурджиев. На стените имаше рисунки на гъвкави голи тела и млади лица, изпълнени с неуместна мъдрост. Над единия край на дивана, който се намираше до стената срещу прозорците, имаше изображение на тибетска мандала. Дебели завеси висяха от двете страни на прозорците, които бяха покрити с транспаранти, насочващи светлината от улицата нагоре към гипсовия таван с орнаменти на листа. Жилището беше безукорно чисто, нямаше и прашинка.

По взаимно съгласие първа в банята отиде Али. Тя тъкмо беше излязла изпод душа, бе увила кърпа около дребното си тяло и унило се чудеше дали някога изобщо ще изглежда по-възрастна, отколкото е в момента, когато вътре влезе Аника.

— Надявам се, че не ти преча — каза й тя.

Али се обърна настрани, за да избърше запотеното огледало.

— Вече е твърде късно за това.

— Имам чувството, че съм покрита със слоеве пот, мръсотия и кръв. Умирам да си взема душ, но доктор Сосименко каза, че не трябва да мокря превръзката.

— Защо не попиташ Джак? Сигурна съм, че много искаш да го вкараш под душа със себе си.

— Чудех се дали ти не би ми помогнала. — Аника затвори вратата зад себе си.

— Аз?

— Да, Али, ти. — Аника изрита обувките си и започна да опипва непохватно гърба си, опитвайки се да намери ципа на съсипаната си рокля. — Но първо трябва да се съблека, което, както се оказва, е ужасно трудно с една ръка.

Тя се обърна.

След като се увери, че кърпата й е здраво стегната, Али смъкна ципа на роклята и помогна на Аника да я свали. Наложи се да дръпнат превръзката встрани и Али видя в очите на Аника да напират сълзи.

— Добре ли си?

Аника кимна, но внезапната болка я принуди да стисне устни.

Али се протегна, пусна водата и след това откопча сутиена на Аника.

Рускинята събу прашките си и пристъпи встрани, а след като се облегна на мивката, свали скъсаните си и мръсни дълги чорапи.

Тя несръчно прекрачи през ръба на ваната, като протегна лявата си ръка покрай завесата на душа. Али откъсна и другия ръкав на вече съсипаната си риза и го уви около превръзката, за да я запази напълно суха.

После наклони огледалото, докато отражението на Аника се появи в него — гладката и блестяща страна на врата й, кичурите коса, залепнали върху порцелановата й кожа. Имаше нещо дълбоко интимно в това да наблюдаваш как някой сапунисва голото си тяло, сякаш не подозира за присъствието ти, и изражението на лицето му е едновременно отпуснато и съсредоточено, все едно медитира. Дори когато индивидуалността е скрита зад броня, тя се разкрива под внимателния поглед. Върхът на езика на Аника мърдаше леко между устните й, докато тя се бе съсредоточила да се насапуниса с една ръка, без да се подхлъзне.

— И така, каква е историята ти? — попита толкова внезапно Аника, че Али се стресна, сякаш някой я е хванал да пуши в леглото.

— Нямам история.

Това беше автоматична защита и Аника веднага го разбра.

— Глупости! Всеки има история. Защо изглеждаш седем години по-млада, отколкото си?

— Базедова болест — отвърна Али, като мислеше, че се е отървала лесно. — Тя обърква растежа и развитието.

— Значи цял живот ще изглеждаш като на петнайсет?

Али отново се стресна, защото въпросът повтаряше като ехо нейните собствени мисли.

— По дяволите, не! Поне се надявам, че не.

— Защо не? Мисля, че това донякъде е готино. Всички около теб ще стареят. — Аника се засмя. — Само си помисли, когато дъщеря ти стане на петнайсет, хората ще ви мислят за близначки.