Ерик Лустбадер - Кървав сняг

— Обратно! — извика той. — Връщайте се обратно в къщата!

Откъм дърветата от двете страни на алеята внезапно блеснаха прожектори, които ги заслепиха. След това се разнесоха гневни викове, последвани от изстрели.

— СБУ — изкрещя Аника под градушката от изстрели, докато отстъпваха към дачата. — Украинската служба за сигурност — първо стрелят, после задават въпроси. Това е техният метод на действие.

— Очаквали са някой да се покаже — рече Джак — и ние им направихме тази услуга.

Аника затръшна вратата и я заключи. Джак продължаваше да държи Али и я предпазваше с тялото си като с щит от куршумите, които можеха да преминат през дървената врата. Той предаде Али, която неохотно се подчини, на Аника и се затича към камината. Грабна машата, взе една горяща цепеница от огъня и я занесе обратно до антрето, където преобърна с един ритник масата. Керамичната ваза се разби на пода, разсипвайки съдържанието си. Дъждът от куршуми беше спрял, но гласовете на агентите на СБУ ставаха все по-силни, докато те се приближаваха към верандата. Джак ритна сушените цветя към предната врата, като се увери, че шишарките се виждат добре.

Сетне пусна горящата цепеница върху леснозапалимата купчина. Смолата в шишарките пламна със свистене и те избухнаха в пламъци. Почти веднага боята по вратата започна да се бели, да пуши и да тлее. Скоро след това дървото се запали. Джак откъсна завесите от най-близкия прозорец и хвърли и тях върху кладата.

— Аника, запалката ти! — извика той. — Трябва ми течността.

Тя кимна, порови в чантата си и извади запалката. Отви винта на дъното й и изсипа газта върху завесите, след което отстъпи, когато пламъците изригнаха нагоре с такава сила, че започнаха да облизват тавана. Горещината беше много силна. Боята навсякъде се белеше и топеше. Масата също гореше.

— Да тръгваме! — извика той, сграбчи ръката на Али и с Аника, която ги следваше по петите, се затича през къщата. В затъмнената кухня нареди на Аника: — Отведи Али в килера и отвори прозорчето. Пред него има висок жив плет.

Аника кимна разбиращо.

— А ти?

— Ще ви последвам — отвърна той и се усмихна окуражаващо на Али. — Тръгвайте! Сега!

Изчака, наблюдавайки през отворената врата на килера как Аника отвори прозореца и се прехвърли през него. След това се обърна и помогна на Али да се качи на перваза. Джак започна да рови из чекмеджетата, докато намери фенерче и ролка черен изолирбанд. Фенерчето беше военен модел — голямо и тежко, с дебело водоустойчиво покритие. Той го закрепи към края на дръжка на метла с помощта на изолирбанда. След това постави два стола срещу вратата и сложи това импровизирано устройство на най-горните летви на облегалките на столовете, на височината, на която според него човек би държал фенерчето, ако влезеше през вратата. Извади щепсела на тостера, след което предпазливо допълзя до вратата и върза края на шнура на тостера за дръжката й. После отключи и внимателно вдигна резето на бравата. Допълзя обратно до фенерчето, като по пътя развиваше кабела.

От предната част на дачата се чуваха трясъци. Или хората от СБУ се опитваха да си пробият път през пламтящата входна врата, или се мъчеха да влязат през същия отворен прозорец, през който се беше прехвърлил и Джак. И в двата случая времето му беше изтекло.

Дръпна шнура, завързан към вратата, която се отвори навътре. Той включи фенерчето и лъчът светлина се изстреля в нощта. Веднага се раздадоха изстрели откъм хората, за които той предполагаше, че са се разположили от задната страна на дачата.

Той пусна кабела и се измъкна през кухнята в килерчето, прекачи се през отворения прозорец към мястото зад плета, където приклекнали го очакваха Аника и Али. Дори иззад прикритието си те усещаха мириса на огъня и ако протегнеха врат, можеха да видят пламъците, които се изстрелваха към притъмнялото небе.

Джак ги поведе през страничната част на плета, която беше най-отдалечена от дачата и от мъжете, които вероятно вече връхлитаха през задната врата с проблясващи оръжия. От тази страна на къщата имаше съвсем малко празно пространство, преди дърветата да се изправят като черна стена, която изглеждаше толкова непроницаема, сякаш беше от камък. Джак метна Али на рамото си и се затича приведен през откритото пространство към вечнозелените храсти. Зад него Аника не изоставаше.

Почти беше стигнала до първите борове, когато някаква черна фигура профуча през откритото пространство и я събори върху земята. На зловещата непостоянна светлина на разрастващия се пожар Джак видя как мъжът се опитва да се качи отгоре й. Той имаше пистолет, но Аника го изби с ръка. Мъжът се беше надвесил ниско над нея, задъхан като ловджийско куче. Светлината от огъня осветяваше издълженото му вълче лице. Джак видя оголените му зъби, здраво стиснати от усилието да я усмири.