Ерик Лустбадер - Кървав сняг

Опрял гръб в стената, той се изкачи, без да издаде никакъв звук. На горния етаж имаше три стаи и баня. Първата стая беше устроена като кабинет, втората — като библиотека, с дървена ламперия по стените. Вътре все още миришеше на коняка, сипан в двете тумбести чаши, и на недопушената кубинска пура „Коиба“ в тежкия кристален пепелник. Джак пристъпи в стаята, взе пурата и помириса върха й. Беше изгаснала съвсем скоро. Върна се в коридора и видя Аника и Али, които предпазливо се качваха нагоре по стълбите. Те го погледнаха въпросително и той поклати глава, като им показа, че отива към последната стая, която без съмнение бе спалнята.

Вратата беше открехната. Рапсодията на Рахманинов доближаваше своя край. Като се възползва от звуковото прикритие, което музиката все още му осигуряваше, той приклекна и отвори вратата с дулото на пистолета си. Зад нея се разкри стая, почти толкова голяма колкото всекидневната, но застлана с килим и доста уютна. От едната страна имаше изящно писалище, върху което бе поставена снимка на мъж, надхвърлил средна възраст, все още привлекателен, макар и по недодялания руски маниер, бе облечен в ловно яке и стоеше пред дачата — Карл Рочев. В единия ъгъл на стаята имаше канапе за двама, обърнато към прозорците, които гледаха към гъстата гора и падащата нощ навън. От двете страни на леглото бяха запалени порцеланови лампи във формата на грациозни жени. Леглото беше дори по-голямо, отколкото Джак си го бе представял. Не че това имаше някакво значение.

Завивките бяха разтворени като пенести морски вълни, за да разкрият смачкания и покрит с петна долен чаршаф, върху който лежеше голото тяло на жена. Тя изглеждаше толкова спокойна и отпусната, че ако не беше стрелата или копието, което стърчеше от средата на лявата й гърда, човек можеше да реши, че просто е заспала.

Джак чу зад гърба си, че жените влизат в стаята. Голото момиче беше много красиво, притежаваше някаква ангелска хубост. Със златистата си коса и сините очи тя можеше да мине за сестра на Аника.

— Изведи Али от тук — нареди той на Аника.

— Твърде късно — отвърна Аника.

Тя влезе в банята на спалнята и когато се върна, каза:

— Няма никой. Къде, по дяволите, е Рочев?

— Може би е избягал, след като я е убил — предположи Али и когато Джак и Аника се обърнаха да я погледнат, добави: — Убийците не правят ли така?

— Ако предположим, че убийството е било предумишлено — отбеляза Аника.

Али се извърна встрани с пребледняло лице и изтича в банята, където я чуха да повръща.

— Тя е права за едно — Рочев го няма — каза Джак. — Колкото по-бързо се махнем от тук, толкова по-добре.

— След малко — рече Аника и коленичи до леглото.

— Какво правиш, по дяволите?

Тя оглеждаше оръжието на убийството, което имаше тънка дръжка, дълга може би около метър или може би малко повече.

— Това нещо изглежда странно.

Джак чу звука от течаща вода, след което Али се появи с побеляло лице и зачервени очи. Тя се доближи до него, протегна треперещи ръце и го прегърна силно. Лицето й беше извърнато встрани от трупа на леглото и тялото й трепереше силно.

— Може ли да си тръгваме? — попита тя с тих и безпомощен глас.

— Разбира се — отговори Джак. — Аника, какво му е странното на това нещо? Не е ли стрела?

— Не — каза тя и докосна края му. — Виждаш ли тук? Няма оперение.

След това тя доста изненадващо сграбчи дръжката с двете си ръце и сумтейки, я издърпа от гърдите на жертвата с такава сила, че за момент тялото се повдигна и белият му гръб се изви като дъга, докато Аника успее да извади смъртоносния връх от плътта.

Аника отстъпи от леглото, занесе оръжието при Джак и вдигна заострения му, изцапан с кръв и вътрешности край, за да му го покаже.

— Виждаш ли, това острие е с формата на ромб. Много необичайно и много отличително.

Али хвърли бърз поглед на оръжието и започна да скимти.

— Да тръгваме — отсече Джак и се отправи към вратата на спалнята.

Той чу как Аника го последва надолу по стълбите. Те прекосиха антрето в пълно мълчание. Рахманинов не свиреше вече и в дачата проникна лепкава и задушаваща тишина. Али бе започнала да диша учестено и Джак настойчиво я подканяше да се успокои. Той отвори вратата и те излязоха на верандата. Засилващият се вятър беше разгонил следобедните облаци и сега, след залеза, небето беше чисто и тъмносиньо. Той вдигна поглед над вечнозелените храсти, търсейки бдителната врана, но тя беше изчезнала от своя клон и бе оставила гнездото незащитено.