Алън Брадли - Номерът с въжето

Извлякох веществото с вода и алкохол от корените на жълт жасмин (Gelsemium sempervirens), който, за своя радост, открих да цъфти в изобилие в ъгъла на оранжерията, с цветчета, подобни на малки фунийки, издялани от масло.

Догър ми каза, че родината на растението е Америка и е пренесено в английските оранжерии от пътешественици, а точно този екземпляр — от майка ми, Хариет.

Попитах дали може да го взема в лабораторията си и Догър охотно се съгласи.

В корена се съдържаше прекрасен алкалоид на име Гелсемин, който се спотайвал незабелязан в растението от времето на Сътворението, докато през 1870 година не бил примамен да се покаже от един жител на Филаделфия с очарователното име Уормли; той инжектира силната отрова на заек, който направил задно салто и предал Богу дух след двайсет минути.

Гелсеминът беше убиец, чиято компания ми бе изключително приятна.

А сега беше време за магията!

Сипах в течността с ръба на нож малка доза калиев бихромат, чиито червени соли, осветени от заблудени слънчеви лъчи, падащи през прозореца, й придадоха синкаво-червения цвят на череша — нюанса, в който се обагряше кръвта на жертвите на натравяне с въглероден оксид.

Но това беше само началото! Предстоеше още много.

Червеният цвят вече избледняваше, а разтворът добиваше впечатляващия виолетов цвят на стара синина. Затаих дъх и — да! — ето я и последната фаза на жълто-зелено.

Гелсеминът бе един от хамелеоните в химията, които сменяха великолепно няколко цвята без и следа от предишния нюанс.

Понякога и хората бяха като него.

Ния например.

От една страна, тя беше пленница на пътуващ кукловод; млада жена, която освен бебето, което носеше нямаше други роднини; млада жена, която позволяваше да я пребива куцият й любовник; млада жена, която сега бе останала без пари и средства да се издържа. И въпреки това по един доста сложен начин, който не разбирах напълно, не й съчувствах изцяло.

Дали се дължеше на факта, че така да се каже, беше избягала от местопрестъплението и се бе скрила в гаража в Бъкшоу? Разбирах, че иска да остане сама, но беше избрала най-неподходящия момент.

Къде ли се намираше сега? Дали инспектор Хюит я е арестувал и я е заключил в килия в Хинли?

Написах „Ния“ на листче хартия.

На следващо място беше Мат Уилмът: космополитен образ, който приличаше на излязъл от филм на Орсън Уелс. Казано направо: Мат беше пристигнал, Рупърт беше умрял; Мат бе изчезнал след кавгата с Рупърт, а следващия път, когато го видях, уреждаше превоза на трупа до Лондон за пищно погребение.

Дали Мат не беше убиец, нает от Би Би Си? Дали скандалът на Рупърт с мистериозния Тони не бе тласнал „Лелята“ и директора й до крайност? Дали трагичната кончина на Рупърт на селската сцена не бе просто краят на ожесточен спор за някой договор?

Ами Грейс Ингълби? Честно казано, от дребната тъмнокоса жена ме побиваха тръпки. Олтарът на мъртвото й дете в изоставения гълъбарник би уплашил всеки, а сега госпожа Малит намекваше, че съпругата на фермера не е само работодателка на Дитер.

И Дитер! Въпреки вида му на скандинавски бог и страстта му към английската литература, ми се струваше, че е знаел, че работодателят му отглежда и снабдява с канабис, както Сал и ги нарече, „малка армия от редовни клиенти“. Кои ли бяха те?

Основният клиент, разбира се, е бил Рупърт, който дълги години е посещавал редовно фермата на Ингълби като движещ се по разписание трамвай. Бил е женкар — нямаше съмнение в това (знаех го пак от Сали). С кого ли се беше забъркал? Кой е искал да го убие толкова силно, че наистина да го извърши?

Що се отнася до Сали, и Рупърт, и Дитер са я харесвали. Дали Рупърт не бе изпратен в отвъдното от някой съперник в любовта?

В центъра на всичко като че ли стоеше Сали: тя работеше във фермата на Ингълби от години. Ясно се виждаше, че си пада по Дитер, макар да не бе съвсем очевидно дали чувствата й са напълно споделени.

На следващо място идваше Гордън Ингълби. Гордън, облеченият в бяла тога светец, който помагаше на страдащите, когато лекарите са безпомощни; Гордън, който продаваше селскостопанската си продукция на пазара; Гордън — бащата на мъртвото дете в гората.

Да не говорим пък за Лудата Мег, която е била в Гибът Уд, когато Робин е умрял, или поне е дошла непосредствено след това.

И Синтия — скъпата Синтия Ричардсън, съпругата на викария, чиято единствена страст бе ненавистта й към греховете. Внезапната поява на двама разкрепостени кукловоди, които предлагат да изнесат представление в енорийската зала на съпруга й, сигурно е попарила душата й като огненото езеро от Откровение.