Алън Брадли - Номерът с въжето

Бях изключително признателна на чичо Тар, че преди смъртта си през 1928 г. се е абонирал доживотно за списание „Химични задачи и уравнения“, което, може би тъй като редакторите не бяха уведомени за смъртта му, все още пристигаше редовно всеки месец на масичката във вестибюла.

Сега във всички ъгли на лабораторията ми имаше натрупани купчини от това увлекателно списание, всеки от чиито броеве притежаваше корица със синия цвят на небето в средата на месец март, а сред тях — всъщност в един от броевете от 1941 година — намерих описание на новооткрития по онова време тест на Дюкеноа-Левин. Щях да изпълня собствена вариация на процеса.

Първо се нуждаех от малко количество хлороформ. Тъй като бях използвала последната си налична бутилка за неуспешна заря на поляната от южната страна на Бъкшоу, за да отпразнувам рождения ден на Джоузеф Пристли 8 8 Джоузеф Пристли (1733–1804) — английски химик, теолог и философ. — Бел.прев. през март, първо щеше да се наложи да си синтезирам нов.

След кратко тършуване под стълбището намерих (в шкафа с препаратите за почистване на госпожа Малит) кутия с хлорен прах за избелване, а от килера — бутилка чист екстракт от ванилия.

Върнах се на безопасно място в лабораторията, заключих вратата и запретнах ръкави.

Кутията с белина на практика беше просто калциев хипохлорит. Зачудих се дали калциевият хипохлорит под друго име миришеше също толкова сладко. Нагрят заедно с ацетон до температура между 200 и 250°С — или докато протече реакцията — от него можеше да се извлече доста приличен хлороформ от получените ацетатни соли чрез проста дестилация. А тази част от процеса беше, както казват, нищо работа.

— Ура! — извиках, когато налях полученото вещество в кафяво шишенце и го запуших с тапа.

След това разбърках половин чаена лъжичка от ваниловия екстракт с няколко капки ацеталдехид (който, тъй като е летлив и кипи при стайна температура, чичо Тар разумно е съхранявал под слой аргон в запечатана бутилка), после изсипах сместа в чиста колба, в която вече бях отмерила шест и половина супени лъжици етанол. Него бях задигнала от шкафа на татко, където бутилката лежеше непокътната от цяла вечност, след като му я бе донесъл като подарък негов познат филателист, изпратен в командировка в Русия от Министерството на външните работи.

Сега всичко беше готово.

Поставих нова проба от листата в чиста епруветка, добавих няколко капки от приготвения от мен алкохолен ванилин (вещество, което смятах да кръстя реагент Дюкеноа-Левин-Де Лус) и след като изчаках минутка, капнах съвсем мъничко концентрирана хидрохлоридна киселина.

Както и при първия тест, в епруветката изплуваха малки мехурчета от формирането на въглероден диоксид, но този път течността бързо доби синьо-лилав цвят.

Развълнувано добавих към сместа няколко капки от домашно приготвения хлороформ, който — тъй като хлороформът не е разтворим във вода — потъна веднага на дъното.

След като течността в епруветката се раздели на два отделни слоя (чистия хлороформ на дъното и синкаво-лилавия реагент на Дюкеноа на повърхността), я разбърках добре със стъклена пръчица и затаих дъх, докато се утаи отново.

Не отне много време: сега слоят хлороформ доби цвета на горния слой — бледолилав като стара синина.

Тъй като очаквах този резултат, не си направих труда да извикам „Еврика“.

Гордън Ингълби не отглеждаше в тайната си градина пащърнак, а индийски коноп!

Бях чела за това растение в извадка от книгата на О’Шонеси „За препаратите на индийския коноп, или ганджата, техните странични ефекти върху животинския организъм и използването им за лечение на тетанус и други конвулсивни заболявания“, която намерих пъхната в едно от чекмеджетата на бюрото на чичо Тар.

Нима той е използвал индийски коноп? Дали това би могло да обясни още по-ясно защо така внезапно и зрелищно е напуснал Оксфорд като студент?

Ганджата, или препаратът, получаван от листата й — бханг — отдавна беше известен като заместител на опиума и доктор О’Шонеси лично е описал големия успех при използването му за лечение на един случай на бебешки конвулсии.

А какво друго беше детският паралич на Рупърт, ако не мускулни конвулсии, които щяха да го мъчат жестоко ден след ден до края на живота му?

След това изследването на фасовете от цигарите на Гордън и Рупърт почти не ме развълнува. Вече знаех какви ще са резултатите. След като измих и прибрах стъклениците (пфу, как мразя да мия!), записах в тетрадката си: