Бари Айслър - Рейн-Сан - Заложник на съдбата

— Районът изглежда осемдесет процента ферми и ниви — отбелязах аз. — Има доста уединени места. Ако твоят приятел не успее да локализира джиесема на Гилмор, ще видим бая зор да го намерим.

— Работя по въпроса — мрачно отговори Канезаки. — Дотогава нека се опитаме да определим по снимките къде щяхме да се установим ние, ако бяхме на мястото на Гилмор.

През останалата част от полета доразвихме плана си и наваксахме малко сън. Когато кацнахме и слязохме от самолета, настъпваше вечер и макар че от асфалта още се излъчваше топлина, вече започваше да се разхлажда. Нахлузихме си бейзболни шапки и тъмни очила, в случай че някой ни търси чак в Линкълн. „Единственият начин да пътуваш“ — отбеляза Докс, преметнал през рамо чантата с карабината, докато вървяхме към фирмата за автомобили под наем, за да се качим на обещания от Канезаки ван.

Взехме си храна и потеглихме към училището. Слънцето потъваше в безкрайното синьо безоблачно небе и дори във вана се усещаше ухание на окосена трева.

Училището се намираше в края на града, район, който се състоеше главно от еднофамилни къщи, няколко ферми и един смесен търговски и офис център. Реших, че обектът може да е избран заради относителната му отдалеченост: по-малко потенциални свидетели, способни да опишат отделните аспекти на касапница, която заговорниците не искаха никой да види.

Малко по-нататък подминахме строителен обект.

— Чакайте, искам да поразгледам тук — каза Докс.

Обиколихме и се върнахме през облаците прах, които вдигнахме по пътя зад себе си.

— Тук като че ли няма особено голямо движение — отбеляза моят партньор.

Имаше право. Не се виждаха строителни материали и оборудване, само една четириетажна двойна Т-образна греда със скелет от бетонни плочи. Наоколо дори нямаше телена ограда. Нито прозорци, нито покрив, нито врати.

— Тъкмо каквото ни трябва — посочи Докс. — Изоставен строителен обект, широко известен като жертва на рецесията в страната. Също така известен като идеалното градско снайперистко скривалище. Я гледайте — видимост към фасадата на училището, двеста метра. Лесно прицелваме. Ще заема позиция по тъмно, но ми се струва, че току-що намерихме мястото. По кое време трябва да се появят терористите?

— Срещата е в осем и четирийсет и пет — отвърна Канезаки. — Тъй че сигурно след това.

— Е, тогава предлагам да заема позиция в дванайсет и трийсет, посред нощ. Ще пострелям с карабината по първи зори. Наоколо няма да има много хора, а и нали е със заглушител. Не си се сетил да вземеш спален чувал, нали?

— Мамка му, не — изруга Том. — Изобщо не ми дойде наум.

— Нищо, наблизо сигурно има „Уол-Март“. Ще си купя някакви топли ловджийски дрехи и постелка, върху която да се изтегна. Ще гледам изгрева, супер.

Купихме му каквото искаше и след мръкване се върнахме на строителния обект. Докс влезе вътре и съобщи, че обстановката му е харесала. После те двамата с Тревън, който изглеждаше най у дома в района, ни настаниха в анонимен крайпътен мотел, в две съседни стаи на втория от два етажа. Нахранихме се, проверихме екипировката си и отново обсъдихме плановете си. Канезаки се обади по сателитен телефон на своя приятел от телефонната компания. Гилмор бил включил джиесема си предишния ден в Линкълн, но в момента той бил изключен.

— Ако не успеем да го локализираме, операцията се проваля — изтъкнах.

Канезаки кимна.

— Ще се наложи да съобщя за бомбена заплаха. И да ги накарам да евакуират учениците. Но това само ще пренасочи атентата. И следващия път може да не знаем кое е училището.

Умълчахме се. Разбирах, че всички искаме да го предотвратим. И ако не го предотвратим тук, сигурно изобщо нямаше да успеем.

— А Хортън? — попита Том.

— Какво Хортън? — погледнах го аз.

— Знам, че подаде оставка, но още има връзки. Може да знае нещо или да е в състояние да научи. Ще му се обадиш ли?

— В момента едва ли е склонен да ни помогне — обади се Ларисън.

Спомних си за съобщението в секретния сайт.

— Не, мисля, че тук грешиш. Само че вече не му вярвам за нищо.

Ларисън се усмихна.

— По-добре късно, отколкото никога.

— Какво ще изгубим? — упорстваше Канезаки. — Използвай моя сателитен телефон. Няма как да ни локализира тук.

Замислих се за момент. Той имаше право, не виждах какво ще изгубим. Но Хортън ме беше излъгал и ни бе заложил капан. Не ми се приказваше с него. Даже нямах намерение да го оставя жив, след като всичко това приключи.