Джеймс Патерсън: Крос

— Знаем ли нещо за убиеца? — попита партньорът ми.

— Предполага се, че е ирландец — отвърнах и го погледнах, за да видя реакцията му.

Сампсън повдигна учудено вежди и се извърна към мен:

— И работи за мафията? Как са го приели?

— Говори се, че е много добър. И луд. Прякорът му е Касапина.

В този момент прегърбен възрастен човек тръгна да пресича Ем Стрийт, оглеждайки се внимателно в двете посоки. Бавно извади цигара. Едва не се сблъска с някакъв слаб бял мъж, който се подпираше на алуминиев бастун. По средата на улицата двамата се поздравиха със сериозни изражения.

— Големи чешити се навъртат наоколо — усмихна се Сампсън. — Навярно някой ден и ние ще бъдем същите.

— Може би — поклатих глава и допълних: — Ако имаме късмет.

В този миг Джан Ан-Ло се появи на сцената.

Наркобосът беше висок, мършав, с изпито лице. Проскубаната му козя брадичка беше дълга поне петнадесетина сантиметра.

Имаше славата на умен и опасен престъпник, понякога ненужно жесток, сякаш за него всичко беше една голяма, рискована игра. Израснал по улиците на Шанхай, той се преместил в Хонконг, след това в Багдад, за да се озове накрая във Вашингтон, където владееше няколко квартала като съвременен китайски феодал.

Обходих с поглед улицата, търсейки признаци на наближаваща опасност.

Джан и двамата му бодигардове изглеждаха нащрек и се запитах дали вече не е предупреден. И ако е така, от кого? Вероятно някой от полицейското управление фигурира във ведомостта му за заплати… Напълно възможно.

— Дали бодигардовете са ни забелязали? — обади се Сампсън.

— Предполагам. Ние сме тук по-скоро като спирачка, а не за нещо друго.

— Значи и убиецът ни е забелязал…

— Ако е тук и ако е добър, най-вероятно също ни е видял.

Джан Ан-Ло бе изминал половината път до лъскавия си черен мерцедес, паркиран на улицата, когато друга кола, черен буик, изскочи от завоя. Ускори, двигателят изръмжа, а гумите изсвистяха по паважа.

Бодигардовете на наркобоса мигновено се извърнаха към летящия автомобил. И двамата бяха извадили оръжията си. Със Сампсън отворихме вратите на машата кола и той изръмжа:

— Голяма спирачка сме, няма що!

Джан Ан-Ло се поколеба, но само за миг. После с дълги, неуверени крачки пое към порутената къща, от която току-що бе излязъл, сякаш се опитваше да тича с дълга пола. Навярно съвсем правилно бе съобразил, че ако продължи към мерцедеса, ще бъде в по-голяма опасност.

Но се оказа, че всички са сгрешили — и Джан, и бодигардовете му, и ние двамата със Сампсън.

Изстрелите дойдоха зад гърба на азиатеца, от противоположната страна на улицата.

Три шумни пукотевици от дулото на пушка с дълга цев.

Той се свлече и остана проснат неподвижно на тротоара. Кръвта шурна от главата му и върху плочките бързо се образува червена локва.

Извърнах се рязко и погледнах към покрива на къщата от кафяв камък, чиято стреха допираше съседните къщи по Ем Стрийт.

Видях рус мъж, който направи нещо изключително странно: поклони се в наша посока . Не можех да повярвам на очите си. Сякаш беше на сцена.

В следващия миг той се наведе зад тухления парапет и изчезна от погледа ми.

Двамата със Сампсън прекосихме улицата тичешком и нахлухме в сградата. На бегом изкачихме стълбите на четирите етажа. Когато стигнахме на покрива, нямаше и следа от стрелеца. Никой не се виждаше наоколо.

Дали току-що бях зърнал ирландския убиец, Касапина? Наемникът на мафията, изпратен от Ню Йорк?

Но кой друг, по дяволите, би могъл да бъде?

Все още не можех да повярвам на сцената, разиграла се пред очите ми. Не само бе очистил Джан Ан-Ло толкова лесно, но се бе поклонил като артист след представление.

За Касапина не беше трудно да се смеси с колежанчетата в студентското градче на университета „Джордж Вашингтон“. Беше облечен в джинси и измачкана сива тениска с надпис „Спортен факултет“, а под мишницата си бе пъхнал един оръфан роман на Айзък Азимов. Прекара сутринта по пейките в четене на „Основаването“ 3 3 Foundation — цикъл от шест фантастични романа, в които се разказва за учредяване на Академия по психоистория и гибелта на империята на Клеон, властващ над империята на злото. Според слуховете произведението оказало голямо влияние върху Осама бин Ладен, който след прочитането му започнал да се възприема като велик борец срещу световното зло. — Б.пр. , за да може да наблюдава студентите, и най-вече — да следи за Мариан. Момичето бе обсебило мислите му, ала това беше най-малкият му проблем.