Джеймс Патерсън: Крос

— Значи познава изнасилвача — заключих мрачно. Може би е някой неин преподавател.

— Не, Алекс. Момичето се кълне, че не е никой от познатите й.

— Вярваш ли й?

— Мисля, че да. Разбира се, аз съм прекалено доверчива и наивна. Но тя ми се струва мило и добро дете.

Не исках да се меся в работите на Мария. И тя не го правеше спрямо мен. Е, поне се опитвахме.

— Искаш ли да ти помогна с нещо? — попитах.

Жена ми поклати глава:

— Имаш си достатъчно грижи. Днес пак ще говоря с нея, казва се Мариан. Надявам се да я накарам да ми се довери поне малко.

След две минути паркирах пред Потомак Гардънс на Джи Стрийт, между Тринадесета и Пенсилвания авеню. Мария прие да работи тук, отказвайки се от доста по-добре платената си и сигурна работа в Джорджтаун. Мисля, че взе това решение, защото до осемнадесетата си година бе живяла тук, след като бе напуснала Виланова.

— Имам нужда от целувка — прошепна жена ми. — Но истинска, не само докосване по бузата.

Наведох се и я целунах по устните. След това повторих. Прегръщахме се и се целувахме на предната седалка, а аз не можех да спра да мисля колко много я обичам и колко съм щастлив, че е до мен. А най-хубавото беше увереността ми, че и тя изпитва същото.

— Трябва да тръгвам — рече накрая тя и се измъкна от колата, но после бързо се наведе отново към мен: — Може и да не ми личи, но съм щастлива. Толкова съм щастлива.

И пак ми намигна дяволито.

Проследих я как се качва по каменните стъпала на сградата, където се помещаваше службата й. Мразех да я гледам как се отдалечава. Всяка сутрин изпитвах същото чувство.

Почудих се дали ще се обърне, за да разбере дали съм тръгнал. И тя го направи — видя, че още съм там, усмихна се влюбено и ми замаха с ръце. След това изчезна вътре.

Правехме едно и също всяка сутрин, но никога не ни омръзваше. Особено онова нейно дяволито смигване, което сякаш повтаряше думите й: Никой никога няма да те обича като мен.

И за миг не се съмнявах в това.

В онези дни бях в разгара на работата си като детектив — постоянно в движение, постоянно зает. Вече бяха започнали да ме включват в по-трудните и интересни разследвания. За съжаление последното, с което се занимавах, не беше от тях.

Доколкото се знаеше в полицейското управление на Вашингтон, италианската мафия не действаше в столицата, може би заради уговорка с ФБР и ЦРУ. Напоследък обаче пет фамилии се бяха срещнали в Ню Йорк и се бяха разбрали да правят бизнес във Вашингтон, Балтимор и част от Вирджиния. Нищо чудно, че местните криминални босове не бяха във възторг от новината. Особено азиатците, които контролираха трафика на кокаин и хероин.

Предишната седмица китайският наркобарон Джан Ан-Ло бе екзекутирал двама пратеници на италианската мафия. Доста погрешен ход. В отговор нюйоркските мафиоти бяха изпратили най-печения си убиец, за да се разправи с азиатеца.

Научих всичко това по време на сутрешната оперативка в полицейското управление. Сега двамата с Джон Сампсън пътувахме към главната квартира на Джан Ан-Ло — къща близнак, построена на калкан на ъгъла на Осемнадесета улица и Ем Стрийт в „Нортийст“. Ние бяхме единият от двата екипа детективи, които трябваше да поемат сутрешното наблюдение, кръстено от нас „Операция отрепка“.

Паркирахме между Деветнадесета и Двадесета улица и започнахме наблюдението. Отвън къщата на Джан Ан-Ло изглеждаше порутена и разнебитена, с лющеща се жълта фасада. Мръсният двор бе затрупан с боклуци, сякаш изсипани от огромна кофа за смет. Повечето прозорци бяха заковани с шперплат или ръждясали ламарини. Нищо не подсказваше, че Джан Ан-Ло е важен бос в търговията с наркотици.

Времето бе топло и някои от съседите се разхождаха по улиците или се бяха събрали на групички на покритите веранди пред къщите, за да си побъбрят.

— С какво се занимават хората на Джан? Екстази, хероин? — попита Сампсън.

— Захванал се е със синтетична дрога, така наречения „ангелски прах“ — обясних му аз. — Пласира го по Източното крайбрежие — Вашингтон, Филаделфия, Атланта, Ню Йорк. Този бизнес се оказа доста печеливш и затова италианците искат своя дял. А какво мислиш за назначението на Луис Френч в Бюрото?

— Не го познавам. Но щом е назначен , значи не е много добър за работата — отвърна Сампсън.

Засмях се на заключението му. Сетне двамата се снишихме на седалките и зачакахме. Дали наемникът, който трябваше да ликвидира Джан Ан-Ло, щеше да се появи? Разбира се, ако информацията ни беше точна.