Майкъл Конъли - Падане

— Не е скачал! Ще се обадя на Ървин. Ще му кажа какви ги говорите.

Тя понечи да стане.

— Казали сте на Джордж, че го напускате, нали? Затова ли е използвал датата на годишнината ви като комбинация на сейфа? Затова ли е скочил? Синът му заминава, а сега и вие си тръгвате. Вече е изгубил приятеля си Боби Мейсън и единственото, което му е останало, е да работи като пласьор за баща си.

Тя опита онова, което Бош винаги беше смятал за последната и най-добра защита на една жена — започна да плаче.

— Проклетник! Ще унищожите репутацията на един добър човек. Това ли искате? Това ли ще ви накара да се почувствате щастлив?

Дълго време Бош не отговори.

— Не, госпожо Ървинг. Няма да ме направи щастлив.

— Искам да си вървите. Днес погребах съпруга си и искам да се махнете от дома ми!

Бош кимна, но не направи опит да стане.

— Ще си тръгна, когато ми разкажете историята.

— Нямам история!

— В такъв случай Чад има. Ще го изчакам.

— Добре, вижте, Чад не знае нищо. Той е на деветнайсет. Още е момче. Ако говорите с него, това ще го съсипе.

Бош осъзна, че тя прави всичко това заради сина си, за да не разбере, че баща му сам е сложил край на живота си.

— В такъв случай говорете вие. Последна възможност, госпожо Ървинг.

Тя стисна облегалките на стола си и наведе глава.

— Казах му, че с брака ни е свършено.

— И той как го прие?

— Зле. Изобщо не го очакваше, защото не беше забелязал в какво се е превърнал. В опортюнист, бирник, пласьор, както сам казахте. Чад замина и аз също реших да се махна. Няма друг мъж. Просто вече нямаше причина да оставам. Не бягах при някого или нещо. Бягах от него.

Бош се наведе напред с опрени на коленете лакти, за да придаде по-задушевен вид на разговора.

— Кога му казахте това?

— Седмица преди смъртта му. Разговаряхме всеки ден, но аз не промених решението си. Казах му да извика Чад, ако не иска аз да отида при него и да му кажа. И той уреди пътуването му в неделя.

Бош кимна. Всички детайли заставаха по местата си.

— А съветникът? Той знаеше ли?

— Не мисля. Не съм му съобщавала, а след това изобщо не е ставало дума за това. Когато дойде тук и ми каза, че Джордж е мъртъв, не спомена нищо. Не каза нищо и на погребението.

Бош знаеше, че е възможно Ървинг да премълчава и да чака да види в каква посока ще тръгне разследването. В дългосрочен план нямаше значение какво знае Ървинг и кога го е научил.

— Какво ви каза Джордж в неделя вечерта, преди да излезе?

— Вече ви казах. Че излиза да покара. Само толкова. Не ми каза къде отива.

— Заплашвал ли е да се самоубие през седмицата преди смъртта си?

— Не.

— Сигурна ли сте?

— Разбира се, че съм сигурна. Не ви лъжа.

— Казахте, че сте говорили по темата няколко вечери. Той не прие ли решението ви?

— Не, естествено. Каза, че няма да позволи да го напусна. Аз му казах, че няма избор. И че се махам. Че съм готова. Решението ми не беше прибързано. Бракът ни от доста време беше лишен от любов. Започнах да планирам раздялата в деня, в който Чад получи писмото, че е приет в университета.

— Има ли къде да отидете?

— Имам място, кола, работа — всичко.

— Къде?

— В Сан Франциско. Близо до Чад.

— Защо не ми казахте това от самото начало? Какъв смисъл имаше да го криете?

— Заради сина ми. Баща му беше мъртъв и не беше ясно как е станало. Не му трябваше да научава, че бракът на родителите му е бил към края си. Не исках да го натоварвам и с това.

Бош поклати глава. Явно изобщо не я беше грижа, че премълчаването на всичко това едва не докара на Макуилън обвинение в убийство.

Някъде в къщата се чу шум и Дебора застана нащрек.

— Това е задната врата. Чад се прибра. Не му казвайте, умолявам ви.

— Той така или иначе ще научи. Трябва да говоря с него. Баща му сигурно му е споменал нещо, когато му е казал, че трябва да се върне у дома.

— Не, нищо не му каза. Бях в стаята, когато му се обади. Просто му каза, че трябва да се върне у дома по важен семеен въпрос. Увери го, че сме добре със здравето, но трябва да се прибере. Не му казвайте. Аз ще го направя.

— Мамо?

Гласът на Чад се разнесе някъде от къщата.

— В дневната, Чад — извика Дебора.

Погледна умоляващо Бош и прошепна:

— Моля ви.

Чад Ървинг влезе в дневната. Беше облечен с джинси и блуза за голф. Косата му бе разрошена и изглеждаше изненадващо различен от прилежно зализания младеж на погребението.

— Чад — поздрави Бош. — Как я караш?

Момчето кимна.

— Добре. Какво става тук? Арестувахте ли някого за убийството на баща ми?