Майкъл Конъли - Падане

Бош кимна.

— Да, понякога не може да се разбере.

Върна се към работата си и продължи да преглежда докладите. Докато четеше резюмето на разговора с полицай Робърт Мейсън, усети, че нещо липсва. Отчетът беше пълен, но имаше чувството, че е пропуснал нещо от разговора. Затвори очи и се опита да чуе гласа на Мейсън и отговорите му.

Видя го да седи на стола, сякаш е глътнал бастун, как жестикулира и казва, че с Джордж Ървинг са били близки. Шафер на сватбата, запазил апартамента за медения месец…

Изведнъж го откри. Когато спомена резервирането на апартамента за медения месец, Мейсън беше посочил към кабинета на лейтенанта. На запад. В посоката, в която се намираше и „Шато Мармон“.

Стана и бързо отиде на терасата, за да се обади, без да пречи на дъщеря си. Затвори вратата и набра централата на ЛАПУ. Помоли дежурния да се свърже по радиото с шест-Адам-шейсет и пет и да го помоли да се обади на мобилния му. Каза, че е важно.

Докато диктуваше номера си, някой го потърси. След като дежурният повтори правилно записания номер, Бош прехвърли на чакащото повикване. Беше Чу. Бош пропусна любезностите.

— Отиде ли в „Стандарт“?

— Да, Макуилън е чист. Бил е там цяла нощ, сякаш е знаел, че трябва да стои пред обектива. Но не ти се обаждам заради това. Мисля, че открих нещо.

— Какво?

— Преглеждах всичко и попаднах на нещо, което не се връзва. Хлапето вече е щяло да пътува.

— Какви ги говориш? Какво хлапе?

— Хлапето на Ървинг. Вече е щяло да пътува от Сан Франциско. Вижда се по сметката на „Американ Експрес“. Проверих отново. Чад Ървинг е купил билет за дома, преди баща му да умре.

— Задръж за секунда.

Влезе в къщата и отиде до масата. Затърси сред документите и намери извлечението по „Американ Експрес“. То представляваше разпечатка на всички покупки, направени от Ървинг с картата през последните три години. Беше двайсет и две страници и Бош беше прегледал всяка от тях преди по-малко от час, без нищо да привлече вниманието му.

— Добре, извлечението е у мен. Как го гледаш?

— Онлайн, Хари. При искане за разрешително за обиск винаги искам разпечатки и компютърен достъп. Но онова, което гледам, го няма в твоята разпечатка. Плащането е направено вчера, а по това време разпечатката вече е пътувала по пощата.

— И сега гледаш сметката онлайн.

— Точно така. Последното плащане според разпечатката е за стаята в „Шато“, нали?

— Да, пред мен е.

— Добре. Е, „Американ Еърлайнс“ вчера са пуснали искане за изплащане на триста и девет долара.

— Добре.

— Затова прегледах повторно всичко и отново влязох да видя сметката по картата. Все още имам достъп. Видях, че новата сметка е изпратена вчера.

— Значи Чад е използвал картата на баща си? Може да му е дал дубликат.

— Не. И аз си помислих същото, но се обадих в „Американ Експрес“, за да направя справка. Нужни са им били три дни да обявят покупката по сметката, но Джордж Ървинг е направил плащането онлайн в неделя следобед — около дванайсет часа преди да се метне от балкона. Проследих записа и влязох в сайта на авиокомпанията. Двупосочен билет от Сан Франциско до Лос Анджелис. Полет дотук в понеделник, в четири следобед. Връщане днес в два, само че полетът е бил изместен за следващата неделя.

Чу беше свършил добра работа, но Бош нямаше намерение да му прави комплименти.

— Не пращат ли имейл потвърждение за онлайн покупките? Прегледахме имейла на Ървинг. Няма никакви съобщения от „Американ Еърлайнс“.

— Аз летя с тях и си купувам билетите онлайн. Получаваш имейл потвърждение само ако специално потвърдиш, че искаш такова. Можеш също да посочиш да го изпратят на някой друг. Ървинг може да е разпоредил да изпратят потвърждението и графика направо на сина му, тъй като той е щял да лети.

Бош трябваше да помисли върху това. Информацията беше важна. Ървинг е купил на сина си билет до Ел Ей преди смъртта си. Можеше да ставаше въпрос за обикновено посещение, но също така беше възможно Ървинг да е знаел какво ще направи и да е искал Чад да стигне до дома, за да бъде със семейството. Това бе поредната подробност, която отговаряше на версията на Макуилън. И на тази на Робърт Мейсън.

— Мисля, че това означава, че се е самоубил — каза Чу. — Знаел е, че ще скочи през онази нощ, и е купил билет на хлапето, за да може да бъде с майка си. Това обяснява и обаждането. Обадил се е на Чад същата вечер, за да му каже за билета.

Бош не отговори. Телефонът му забръмча. Мейсън го търсеше.