Майкъл Конъли - Падане

На лицето й се изписа съчувствие.

— Татко, ще го преживееш и следващия път ще ги пипнеш. Точно ти ми каза, че не можеш да разрешиш всеки случай. Е, какво пък, разрешил си този, макар и по-късно.

— Благодаря, Мадс.

— И не че ми се иска да те вбесявам, но…

Бош я погледна. Тя се гордееше с нещо.

— Добре, изплюй камъчето.

— Нямаше червило по чашата. Преметнах те.

Бош поклати глава.

— Знаеш ли какво, хлапе? Някой ден само ти ще влизаш в стаята за разпити. С този външен вид и умения ще ги накараш да се редят на опашка и да си признават.

Тя се усмихна и се върна към четенето. Бош забеляза, че е оставила едното тако, и му се прииска да й го отмъкне, но се сдържа и насочи вниманието си към работата. Отвори досието и пръсна останалите папки и доклади на масата.

— Знаеш ли как действа таранът? — попита той.

— Какво? — отвърна дъщеря му.

— Знаеш ли какво е таран?

— Разбира се. За какво говориш?

— Когато забуксувам по някой случай, винаги се връщам към документите и папките.

Той посочи дебелия класьор.

— Гледам на това като на таран. Дърпаш назад и тласкаш напред. Удряш заключената врата, докато не я разбиеш. Същото е и когато започнеш да преглеждаш всичко отначало. Дърпаш назад, използваш инерцията и тласкаш напред.

Тя изглеждаше объркана от решението му да сподели тази житейска мъдрост с нея.

— Добре, татко.

— Извинявай. Продължавай да четеш.

— Нали преди малко каза, че е скочил. Тогава защо си забуксувал?

— Защото онова, което мисля, и онова, което мога да докажа, са две различни неща. В случай като този трябва всичко да е изяснено. Както и да е, това си е мой проблем. Продължавай с книгата си.

Тя го послуша. Той също се зае с книжата си. Започна с внимателно препрочитане на всички доклади и резюмета в класьора. Остави информацията да потече през него и потърси нови гледни точки и нюанси. Ако Джордж Ървинг беше скочил, той трябваше да разполага с нещо повече, а не просто да го приеме. Трябваше да може да го докаже на началството — и по-важно, на самия себе си. А все още не беше стигнал дотам. Самоубийството представляваше предварително обмислено убийство. Бош трябваше да намери мотива, възможността и средството. Разполагаше с по нещо и от трите, но това не беше достатъчно.

Уредбата зареди следващия диск и Бош скоро разпозна тромпета на Чет Бейкър. Песента „Нощна птица“ от изпълнение в Германия. Беше слушал Бейкър да изпълнява парчето в един клуб на О’Фаръл в Сан Франциско през 82-ра. Това бе единственият път, когато го видя на живо. По онова време животът и наркотиците бяха съсипали западната му изтънченост и външността на манекен, но още можеше да накара тромпета да звучи като човешки глас в тъмна нощ. Шест години по-късно щеше да умре, падайки от прозореца на хотел в Амстердам.

Бош погледна дъщеря си и попита:

— Ти ли зареди диска?

Тя вдигна поглед от книгата.

— На Чет Бейкър ли? Да, исках да го чуя заради твоя случай и заради стихотворението в коридора.

Бош стана, отиде в коридора към спалнята и запали осветлението. На стената имаше лист в рамка с изписано стихотворение. Преди почти двайсет години беше отишъл в един ресторант на Венис Бийч и случайно попадна на рецитал на Джон Харви. Като че ли никой от присъстващите нямаше представа кой е Чет Бейкър. Хари обаче знаеше и резонансът на стихотворението страшно му хареса. Отиде при Харви и го попита дали може да си го купи. Харви просто му даде листа, от който беше чел.

Сигурно бе минавал покрай стихотворението хиляди пъти, откакто го прочете за последен път.

Бош се върна при масата и седна.

— Потърсих в Уикипедия — каза Мади. — Така и не са установили дали е скочил, или просто е паднал. Някои твърдят, че е бил бутнат от наркопласьори.