Майкъл Конъли - Падане

— Добре, всички сме тук. Сигурен съм, че сте видели материала в „Таймс“ или сте го прочели в интернет. Мисля, че всички сме малко изненадани, че случаят изведнъж придоби публичност и…

— Повече от изненадани — прекъсна го Ървинг. — Искам да знам защо шибаният „Таймс“ разполага с тази информация, преди да я получа аз. Преди да я получи семейството на сина ми.

Забиваше пръст в масата, за да подчертае яростта си. За щастие Бош седеше във въртящ се стол. Това му позволяваше спокойно да се завърти и да огледа лицата около масата. Не каза нищо, изчакваше властта в стаята да му даде думата. Въпросната власт не беше Ървин Ървинг, независимо колко силно мушкаше масата с дебелия си пръст.

— Детектив Бош — най-сетне се обади шефът. — Кажете ни какво знаете за всичко това.

Бош кимна и се завъртя право към Ървинг.

— Първо, не зная нищо за материала във вестника. Новината не е от мен, но тя не ме изненадва. Имаше изтичане на информация още от първия ден на разследването. Без значение дали идва от КНП, от Градския съвет или от „Грабежи и убийства“, историята е налице и е вярна. И искам да коригирам едно нещо, казано току-що от съветника. Семейството на жертвата беше информирано за нашите заключения. Всъщност съпругата на жертвата осигури информацията, която беше най-важна за нас, за да обявим смъртта за самоубийство.

— Дебора? — изненада се Ървинг. — Нищо не ви е казвала.

— Първия ден не ни каза нищо. Това е вярно. Едва при един по-късен разговор беше по-откровена за подробностите около брака й и живота и работата на съпруга й.

Ървинг се облегна назад, провлачвайки свития си юмрук по масата.

— Този полицай вчера ми съобщи, че се води разследване за убийство, че по тялото на сина ми има следи от нападение, оставени преди падането, и че извършителят най-вероятно е бивш или настоящ полицейски служител. А днес сутринта вземам вестника и чета нещо напълно различно. Че било самоубийство. Знаете ли какво е това? Отмъщение. Нещата се потулват и официално ще подам искане в съвета за независима проверка на така нареченото разследване и ще искам окръжния прокурор — който и да е той след изборите другия месец — също да провери случая и работата по него.

— Ърв — каза шефът. — Ти самият поиска детектив Бош да се заеме със случая. Каза, че искаш нещата сами да се подредят, а сега не ти харесва как са се подредили. Значи искаш разследване на разследването?

Началникът беше достатъчно дълго в полицията, за да се обръща към съветника с малкото му име. Никой друг в стаята не би се осмелил на подобно нещо.

— Избрах го, защото си мислех, че е достатъчно разумен и почтен, за да не бъде отклонен от истината, но явно…

— Хари Бош е по-разумен и почтен от всеки, когото съм срещал. В това число и от присъстващите тук.

Думите бяха на Чу и всички го зяпнаха, потресени от избухването му. Дори Бош беше сварен неподготвен.

— Да не превръщаме това в лични нападки — каза шефът. — Първо трябва да…

— Ако има разследване на разследването — осмели се да го прекъсне Бош, — то най-вероятно ще доведе до повдигането на обвинение срещу вас, съветник.

Всички останаха зашеметени. Ървинг обаче се окопити бързо.

— Как смеете! — изръмжа той и го изгледа яростно. — Как смеете да казвате подобно нещо за мен пред други хора! Това ще ви струва значката! Служа на този град близо петдесет години и никой никога не ме е обвинявал в непристойни постъпки! След по-малко от месец ще бъда, преизбран за четвърти път и няма да спрете нито мен, нито волята на хората, които искат да ги представлявам.

Последва мълчание, по време на което един от помощниците на Ървинг отвори папка с бележник вътре. Записа си нещо и Хари почти си представи думите: Да вземем значката на Бош.

— Детектив Бош — обади се Райдър. — Защо не обясните думите си?

Каза го шокирано и може би дори вбесено, сякаш смяташе да защитава репутацията на Ървинг. Бош обаче разбираше, че му осигурява нужното въведение, за да каже онова, което иска.

— Джордж Ървинг се е наричал лобист, но всъщност е бил по-скоро агент и пласьор на баща си. Продавал е влияние. Използвал е собствените си връзки като бивше ченге и помощник на градския прокурор, но най-важната връзка е бил баща му, съветникът. Искате нещо? Той може да го представи на баща си. Искате договор за доставка на бетон или франчайз за такси?

Обръщате се към Джордж, защото той може да ви го уреди.

Бош гледаше внимателно Ървинг, когато спомена таксиметровия франчайз. Видя как единият му клепач потрепна и прие това за издайнически знак. Всичко казано беше известно на стареца.