Майкъл Конъли - Падане

— Да не забравяме и самолетния билет — добави Чу. — Чад Ървинг вече е знаел, че в понеделник ще лети. И то не защото баща му е загинал, както твърдеше семейството му в понеделник. Получил е билета по-рано и няма начин Макуилън да е замесен в това.

Бош погледна партньора си. Чу за втори път нарушаваше заповедта му да не се обажда. Но и двата пъти ефектът беше отличен.

— Съветник Ървинг, мисля, че засега чухме достатъчно — каза началникът на полицията. — Детективи Бош и Чу, до два следобед искам подробно резюме на разследването. Ще го прегледам и след това ще дам пресконференция. Смятам да бъде кратка и няма да се разпростирам върху подробности от разследването. Съветник, можете да участвате, ако желаете, но знам, че въпросът е много личен и сигурно ще предпочетете случаят да бъде приключен и забравен. Очаквам да чуя от кабинета ви дали ще дойдете.

Шефът кимна веднъж и изчака половин секунда за отговор. Такъв не последва и той стана. Срещата беше приключила, също като случая. Ървинг знаеше, че може да се намеси и да поиска проверка и повторно разследване, но това щеше да означава политическа смърт за него.

Бош го беше определил като прагматик, който ще остави нещата така. Въпросът беше дали и началникът щеше да направи същото. Бош беше изложил елементите на политическа корупция. Обвинението щеше да е трудно, особено щом един от ключовите играчи не беше сред живите. А и не знаеха дали ще успеят да изкопчат нещо от онези от „Риджънт Такси“. Дали началникът на полицията щеше да продължи разследването, или щеше да запази коза си за друга игра, за която Бош не знаеше нищо?

Така или иначе Хари беше сигурен, че току-що е дал на шефа си средство да превърне един мощен противник на полицията в градската управа в неин поддръжник. Ако картите се изиграеха правилно, това можеше да означава дори връщането на парите за извънреден труд. Междувременно Бош беше доволен, че си е свършил работата. Стар неприятел отново изпитваше вражда към него, но това беше без значение. Не би могъл да живее в свят без врагове. Това си вървеше с работата.

Всички станаха и щеше да се стигне до неловката ситуация Ървинг и Бош да чакат асансьора заедно. Райдър спаси Хари, като го покани с Чу в кабинета си.

Докато Ървинг напускаше с антуража си, Бош и Чу вървяха след Райдър.

— Искате ли нещо? — попита тя. — Макар че този въпрос трябваше да ви бъде зададен в началото на срещата.

— За мен нищо — отвърна Бош.

— И за мен — каза Чу.

Райдър изгледа преценяващо Чу. Нямаше представа за предателството му.

— Добра работа, господа — рече тя. — Детектив Чу, възхищавам се на готовността ви да се застъпите за партньора си и за случая. Наистина добра работа.

— Благодаря, лейтенант.

— Може ли да ви помоля да излезете в чакалнята? Искам да обсъдя с детектив Бош някои неща относно датата на пенсионирането му.

— Няма проблем. Хари, ще бъда отвън.

Чу излезе и Райдър затвори вратата. Гледаха се дълго и накрая устните й бавно се разтеглиха в усмивка. Тя поклати глава и каза:

— Сигурно страшно ти хареса да видиш как Ървинг е принуден да си затвори устата като куче, каквото е.

Бош поклати глава.

— Честно казано, не. Вече не ми пука за него. Обаче още не мога да разбера защо настояваше аз да поема случая?

— Мисля, че точно заради онова, което каза в самото начало. Знае, че няма да се спреш пред нищо, и искаше да разбере дали някой е използвал сина му, за да се добере до него. Само дето не е предполагал, че ще стигнеш дотук.

Бош кимна.

— Може би.

— Шефът не го показа пред Ървинг, но ти току-що му даде страхотен коз. И добрата новина е, че той с радост ще ти се отплати. Мислех си като начало да пусна молбата ти за продължаване с цели пет години. Какво ще кажеш, Хари?

Усмихна се, очакваше той да остане очарован, че ще запази мястото си двайсет и един месеца повече от очакваното.

— Нека помисля — каза той.

— Сигурен ли си? Желязото трябва да се кове, докато е горещо.

— Виж дали ще можеш да преместиш Чу от „Неприключени следствия“, но да го оставиш в „Грабежи и убийства“. Намери му някое добро място.

Тя присви очи и той продължи, преди да е успяла да каже нещо.

— И го направи, без да задаваш въпроси.

— Сигурен ли си, че не искаш да поговорим за това?

— Да, Киз. Не искам.

— Добре. Ще видя какво мога да направя. Ървинг вече сигурно слиза с асансьора. Трябва да се връщаш в отдела, за да подготвиш доклада си. В два часа, нали така?

— Ще се видим в два.