— Нечувано! — изрева Ървинг. — Искам това незабавно да спре! Този човек използва старата си неприязън, за да очерни всичко, за което съм работил през целия си живот.
Бош зачака. Знаеше, че е настъпил моментът, в който шефът на полицията щеше да вземе страна.
— Мисля, че трябва да чуем какво има да каже детектив Бош — каза шефът.
Изгледа твърдо Ървинг и Бош разбра, че началникът на полицията предприема важен и рискован ход. Изправяше се срещу могъща фигура в градската управа. Залагаше на Бош и той знаеше, че трябва да благодари на Киз Райдър за това.
— Продължете, детектив — каза началникът.
Бош се наведе напред, за да може да гледа право към него.
— Преди два месеца Джордж Ървинг се разделил с най-близкия си приятел. Ченге, което познавал от полицейската академия. Приятелството приключило, когато ченгето разбрало, че Джордж и баща му са го използвали, за да осигурят доходоносен таксиметров франчайз на един от клиентите на Джордж. Полицаят бил помолен от самия съветник да започне удари по сегашния държател на франчайза с арести за шофиране в нетрезво състояние. Досие с подобни актове и арести неминуемо би попречило на компанията да запази франчайза си.
Ървинг се наведе над масата и насочи пръст към него.
— Тук страшно грешите — заяви той. — Знам за кого говорите и това беше молба, направена в отговор на оплакване до кабинета ми. Молба, предадена по време на сбирка, нищо повече. И по-точно, на партито по случай завършването на внука ми.
Бош кимна.
— Да. Парти, състояло се две седмици след като синът ви е подписал договор за сто хиляди долара с „Риджънт Такси“, които по-късно обявяват намерението си да кандидатстват за франчайза, държан от компанията, от която сте се оплакали. Изказвам предположение, но ми се струва, че при първоначалното изслушване съдебните заседатели едва ли ще повярват, че става въпрос за случайно съвпадение. Сигурен съм, че от кабинета ви ще посочат името на гражданката, която се е оплакала, така че историята й да бъде проверена.
Бош многозначително погледна помощника с бележника.
— Можете да си запишете и това.
Отново насочи вниманието си към челното място на масата.
— Въпросният полицай разбрал, че е бил използван, и се изправил пред Джордж Ървинг. С това приятелството им приключило. В течение на четири седмици Джордж изгубил трима от най-важните хора в живота си. Приятелят му го изобличил като използвач и почти престъпник, единственото му дете напуснало дома, за да учи в колеж и да започне свой живот, а накрая съпругата му заявила, че си заминава след двайсетгодишен брак. Синът им бил пораснал и вече нищо не я задържало при съпруга й.
Ървинг изглеждаше като зашлевен. Явно нямаше представа за рухването на брака им.
— Цяла седмица Джордж се опитвал да разубеди Дебора, за да не изгуби последния близък човек, който му е останал — продължи Бош. — Без резултат. В неделя, дванайсет часа преди смъртта си, той купил на сина си самолетен билет за следващия ден. Планът бил да кажат на момчето за раздялата. Но вместо това същата вечер Джордж отседнал в „Шато Мармон“ без багаж. Когато му казали, че седемдесет и девета стая е свободна, той я взел, защото това била стаята, в която е прекарал първата си брачна нощ.
— Останал е около пет часа в стаята. Имаме информация, че е пил много — цяла бутилка уиски. Бил посетен от бивш полицай на име Марк Макуилън, който случайно научил за присъствието му в хотела. Макуилън бе изхвърлен от полицията по време на политически лов на вещици, проведен преди двайсет и пет години от заместник-началника Ървинг. Сега той е съдружник в таксиметровата компания, която Джордж Ървинг се опитвал да унищожи. Изправил се пред Ървинг в стаята и го нападнал. Но не го е изхвърлил през балкона. Когато Джордж скочил, Макуилън се е намирал в денонощен ресторант на три преки от хотела. Потвърдихме алибито му и не мога да стигна до друго заключение относно случая. Джордж Ървинг е скочил сам.
Бош приключи и се облегна в стола си. Отначало никой от присъстващите не реагира. На Ървинг му трябваше известно време, за да обмисли чутото и да вземе решение.
— Макуилън трябва да бъде арестуван. Несъмнено става въпрос за внимателно планирано престъпление. Прав бях, че става въпрос за отмъщение. Макуилън смята, че съм съсипал кариерата му, и е отнел живота на сина ми.
— Макуилън е стоял в онзи ресторант от два до шест сутринта, пред обектива на камера — каза Бош. — Алибито му е желязно. Посетил е сина ви най-малко два часа преди настъпването на смъртта. Не е бил в хотела, когато Джордж е скочил.
Читать дальше