Майкъл Конъли - Падане

— Благодаря.

Бош отиде в кухнята и извади две бутилки вода от хладилника. Излезе на терасата само няколко секунди след Райдър, но тя вече се беше облегнала на парапета и се наслаждаваше на гледката и звуците. Той затвори вратата, за да не може Мади да чуе разговора им.

— Винаги съм се изумявала как не можеш да се отървеш от натовареното движение в града, независимо в коя негова част се намираш — рече тя. — Дори тук.

Бош й подаде бутилката.

— Щом ще се връщаш в центъра да работиш през нощта, това трябва да е официално посещение. Нека позная. Ще бъда наказан за отмъкването на една от колите на шефа.

Райдър махна пренебрежително с ръка, сякаш пъдеше досадна муха.

— Това е нищо, Хари. Дойдох да те предупредя.

— За какво?

— Започва се. С Ървинг. През следващия месец предстои тотална война и ще има жертви. За всеки случай бъди готов.

— Говориш с мен, Киз. Бъди по-конкретна. Какво прави Ървинг? Аз вече жертва ли съм?

— Не си, но като начало той се обърна към полицейската комисия и иска от тях да разследват целия случай с Чилтън Харди. От залавянето му до автобуса. И те ще го направят. Повечето от тях дължат топлите си местенца на него и ще направят каквото им каже.

Бош си помисли за връзката си с Ана Стоун и как Ървинг би могъл да я използва. А също и за прескачането на разрешителното. Ако Ървинг се добереше до това, щеше да дава пресконференции до самите избори.

— Да правят каквото искат — рече той. — Аз съм чист.

— Надявам се да е така, Хари. Не се тревожа толкова за твоята роля в разследването, колкото за двайсетте години преди това, когато Харди се е вихрел на свобода и е нямало разследване. Ще изглеждаме много зле, когато се разчуе.

Сега Бош разбра защо е дошла лично. Висшият пилотаж действаше по този начин. И Ървинг му беше казал, че ще се случи точно това.

Бош си даде сметка, че колкото повече служители на „Неприключени следствия“ работят върху престъпленията и жертвите на Чилтън Харди, толкова по-голям ще бъде общественият гняв, че е действал безнаказано повече от двайсет години. Харди се бе отнасял с такова пренебрежение към полицията, че дори не си беше направил труда да се премести от района.

— И какво искаш, Киз? Да се задоволим само с Лили Прайс, така ли? Да се ограничим с един случай и да настояваме за смъртно наказание? В края на краищата можем да го убием само веднъж, нали? Без да обръщаме внимание на другите жертви, като Манди Филипс, чиято снимка виси в шибаната тъмница на Харди. Предполагам, че тя е една от жертвите, за които говориш.

— Не, Хари, не искам да спираш. Не можем да спрем. Първо, историята придоби международен отзвук. И ние искаме справедливост за всички жертви. Знаеш го.

— Тогава какво искаш да ми кажеш, Киз?

Тя замълча, търсеше начин да не го изрича.

Но такъв начин нямаше. Бош чакаше.

— Само да забавиш малко темпото — рече тя най-сетне.

Бош кимна. Беше разбрал.

— Изборите. Забавяме темпото до изборите и се надяваме Ървинг да бъде изметен. Това ли искаш?

Знаеше, че след като тя го потвърди, отношенията им вече никога няма да са същите.

— Да, това искам — рече тя. — Това искаме всички. За доброто на управлението.

Тези четири думи… „за доброто на управлението“. Никога не вървяха с друго, освен с политика. Бош кимна, обърна се и се загледа в далечината. Вече не искаше да поглежда Киз Райдър.

— Стига, Хари — рече тя. — Успяхме да съборим Ървинг на земята. Не му давай необходимото, за да стане и да ни нарани, да продължи да съсипва управлението.

Хари се наведе над парапета и погледна право надолу, към храстите под терасата.

— Странно — рече той. — Като се замисля за всичко това, Ървин Ървинг се оказва единственият, при когото нещата са точни. Единственият, който може би дори казва истината.

— Не знам за какво говориш.

— Просто не можех да го проумея — защо му е да натиска за разрешаването на случая, щом е знаел, че в края на краищата ще се обърне срещу него и ще стане ясно, че е замесен в цялата мошеническа схема?

— Хари, не е нужно да се занимаваме с това. Случаят е приключен.

— Отговорът е, че е натискал, защото не е бил замесен. Бил е чист.

Бръкна в джоба на изцапаното си сако и извади сгънатото фотокопие на телефонното съобщение, което му бе дал Ървинг. Носеше го със себе си от сутринта. Подаде го на Райдър, без да я поглежда.

— Какво е това? — попита Райдър.

— Доказателството за невинността на Ървинг.

— Това е хвърчаща хартийка, Хари. Може да е било скалъпено по всяко време. Не е никакво доказателство.