Майкъл Конъли - Падане

— Клейтън Пел е изчезнал. Излязъл е веднага след като разговаряхме с него вчера.

— Може би…

Но Чу не довърши, защото нямаше добър отговор.

Бош смяташе, че има. Обади се в централата и помоли оператора да пусне името Клейтън Пел през компютъра и да види дали е имал в скоро време вземане-даване с правозащитната система.

— Добре — каза операторът. — Имаме един Клейтън Пел, арестуван вчера за престъпление клас две четири три.

Бош не се нуждаеше от превод на член 243 от Калифорнийския наказателен кодекс. Всяко ченге го знаеше. Посегателство над пазител на реда.

— Коя агенция е извършила ареста? — попита той.

— Ние. Само че нямам други детайли, освен че е бил задържан в ДП.

Бош беше прекарал по-голямата част от вчерашния ден извън Дирекцията на полицията, тъй като уреждаше последните детайли за прокурора, но когато се върна в края на деня, чу някой да говори за нападение над ченге пред самата сграда. Било напълно непровокирано. Ченгето се сдобило със счупен нос, когато нападателят го спрял да го пита нещо и изведнъж му нанесъл удар с глава. Самият виновник беше определен като побъркан и така и не споменаха името му.

Бош вече знаеше какво се е случило. Пел беше дошъл в центъра с ясната цел да бъде арестуван. Това му гарантираше, че ще го приберат в намиращия се недалеч градски арест — а той знаеше, че Харди е там.

Всички арестувани в центъра от ЛАПУ биваха регистрирани в градския арест останалите центрове за задържане приемаха нарушителите в своите райони.

Бош затвори, прелисти списъка на последните обаждания и намери номера на дежурния кабинет на градския арест. Беше звънял на него преди това, за да разбере графика на Харди.

— Какво има, Хари? — попита Чу.

— Неприятности — отвърна Бош.

От другата страна вдигнаха.

— Градски арест, сержант Карлайл, мога ли да ви оставя на…

— Не, не ме оставяйте на изчакване. Обажда се Бош от ЛАПУ, говорихме преди малко.

— Бош, в момента сме малко заети. Трябва да…

— Слушайте, мисля, че ще има опит за покушение срещу Чилтън Харди. Онзи, заради когото ви се обаждах.

— Него вече го няма.

— Как така го няма?

— Качихме го в шерифския автобус. В момента пътува към съда за повдигане на обвинение.

— Кой друг е в автобуса? Можете ли да проверите едно име? Клейтън Пел. Пол-Едуард-Линкълн-Линкълн.

— Момент.

Бош погледна към Чу и се канеше да му обясни какво става, когато сержантът се обади отново. Беше силно разтревожен.

— Пел е в автобуса с Харди. Кой е този тип и защо не сме били информирани, че между двамата има проблем?

— После ще говорим за това. Къде е автобусът?

— Откъде да знаем? Току-що замина.

— Знаете ли маршрута? Откъде минава?

— Ами… мисля, че по „Сан Педро“ до Първа и после нагоре към „Спринг“. Гаражът е от южната страна на съда.

— Добре, свържете се по телефона с кабинета на шерифа, кажете им какво е положението и спрете автобуса. Да държат Пел далеч от Харди.

— Стига да не е късно.

Бош затвори, без да отговори. Обърна се и тръгна обратно към Дирекцията на полицията.

— Хари, какво става? — извика Чу, като подтичваше след него.

— Пел и Харди са в един и същи затворнически автобус. Трябва да го спрем.

Бош свали значката си от колана и я вдигна високо, докато излизаше на кръстовището на „Спринг“ и Първа. Вдигна ръце да спре движението и прекоси диагонално. Чу го следваше.

След като се озоваха от другата страна, Бош се затича към трите патрулни автомобила, паркирани пред сградата на Дирекцията на полицията. Униформено ченге се беше облегнало на решетката на първата кола и правеше нещо с телефона си. Бош тупна покрива на колата. Още държеше значката си.

— Хей! Колата ми трябва. Имаме спешен случай.

Отвори вратата и седна на мястото до шофьора. Чу се качи отзад.

Униформеният скочи, но не тръгна към шофьорското място.

— Не мога, чакаме шефа. Има среща на соб…

— Майната му на шефа — прекъсна го Бош.

Видя, че ключовете са на запалването и двигателят работи. Повдигна крака и се прехвърли зад волана, като прескочи стойката за пушките и мобилния компютърен терминал.

— Хей, чакай малко! — извика ченгето.

Бош превключи на скорост и натисна газта. Посегна да включи сирената и светлините и се понесе по Първа. Мина три пресечки за десет секунди и бясно зави наляво по „Сан Педро“, като поддържаше максимална възможна скорост.

— Ето там! — извика Чу.

Шерифският автобус се носеше тромаво по улицата към тях. Бош осъзна, че шофьорът не е получил съобщение от Карлайл от градския арест. Натисна газта до дупка и се понесе право срещу автобуса.