Майкъл Конъли - Падане

Беше отменил срещата си с Ана Стоун. Събитията от деня елиминираха всяко желание да празнува и дори да говори.

Чилтън Харди се беше отървал от атаката в шерифския автобус почти невредим. Бяха го настанили в затворническото отделение на Окръжния медицински център и щеше да остане там, докато докторите не го изпишат. Повдигането на обвинението срещу него беше отложено дотогава.

Клейтън Пел беше арестуван отново и получи нови обвинения заради нападението. И поради нарушаването на правилата за предсрочно освобождаване беше ясно, че ще се върне в затвора.

При нормални обстоятелства Бош щеше да е доволен, че сериен сексуален престъпник се озовава отново зад решетките, но въпреки това изпитваше съжаление към Пел и се чувстваше донякъде отговорен за положението му. И виновен.

Виновен заради намесата си.

Когато събра две и две, докато стоеше на Първа, можеше да остави нещата да вървят по естествения си път и така светът щеше да се отърве от едно чудовище, от един безвъзвратно развален човек. Но той се беше намесил. С действията си беше спасил чудовището и сега се измъчваше от съжаление. Харди заслужаваше смъртно наказание, но нямаше да го получи или това щеше да стане толкова много години след престъпленията, че почти нямаше да има смисъл. Дотогава щеше да бъде звезда в съда и в затвора и да се превърне в една от онези престъпни знаменитости, за които се говори и пише и които биват дори почитани в някои по-мрачни кръгове.

Бош можеше да спре всичко това, но не го направи. Придържането към принципа „или всеки е от значение, или никой“ едва ли го оправдаваше. Или извиняваше. Знаеше, че дълго време ще носи вината за днешните си действия.

Беше прекарал по-голямата част от деня в писане на доклади и в отговаряне на въпросите на колеги следователи за случилото се в шерифския автобус. Стигна се до заключението, че Пел е знаел как да се добере до Харди, защото е познавал системата. Знаел е методите и обичайната практика. Знаел е, че белите се отделят и превозват отделно и че има добър шанс да се озове в един и същи автобус с човека, когото е искал да убие. Знаел е, че ще бъде окован и че ръцете му ще бъдат заключени за верига на кръста. Знаел е, че може да плъзне тази верига по тесните си бедра и под краката си и да я превърне в оръжие.

Планът му беше великолепен, но Бош го бе съсипал. Инцидентът се разследваше от шерифското управление, тъй като бе станал в техния затворнически автобус. Помощник-шерифът, който разпита Бош, го беше попитал направо защо се е намесил. Бош отговори, че не знае. Беше действал по инстинкт и импулс, без да мисли, че без Харди светът ще е едно по-добро място.

Взираше се към безкрайната река от метал и стъкло, а мъката на Пел го глождеше отвътре. Беше го лишил от единствения му шанс за изкупление, от момента, в който можеше да си отмъсти за всички поражения, които са му били нанесени и, според неговото мислене, за пораженията, които самият той бе нанесъл. Бош не споделяше мисленето му, но го разбираше. Всеки търси изкупление. За нещо.

А той му беше откраднал всичко това и именно по тази причина сега слушаше скръбната музика на Франк Морган и му се искаше да се удави в алкохол. Съжаляваше за един хищник.

Звънецът на входната врата прозвуча над тоновете на саксофона. Бош влезе вътре, но докато прекосяваше дневната, дъщеря му се втурна от спалнята си и го изпревари. Постави ръка на дръжката, но преди да отвори, погледна през шпионката, както я беше учил. Замръзна и после се дръпна от вратата, като се движеше с малки роботски стъпки назад и покрай него.

— Киз е — прошепна тя.

Обърна се и влезе в коридора, където щеше да търси прикритие.

— Добре, няма нужда от паника. Мисля, че ще успеем да се справим с Киз — рече Бош и отвори.

— Здравей, Хари. Как си?

— Бивам. Какво те води насам?

— Ами надявах се да постоя на терасата с теб.

Бош не отговори. Загледа я мълчаливо, докато положението не стана смущаващо.

— Хари? Чук-чук. Има ли някой вкъщи?

— Да, извинявай. Аз просто… така де, влизай.

Отвори широко вратата и я пусна. Тя нямаше нужда от упътване до терасата.

— Аз такова… нямам никакъв алкохол в къщата. Мога да ти предложа вода или нещо газирано.

— Една вода ще ми се отрази чудесно. После трябва да се връщам в центъра.

Мади още беше в коридора към спалните.

— Здрасти, Киз — поздрави тя.

— А, здрасти, Мади. Как я караш, момиче?

— Добре.

— Радвам се да го чуя. Обаждай се, ако има нещо, нали?