Майкъл Конъли - Падане

— Каква роля? — изврещя Пел. — Казах ви, че не бях там, а вие сте казали на прокурора, че съм имал роля в това?

Бош пусна папката върху куфарчето си и вдигна ръце, за да го успокои.

— Чакай, Клейтън, изобщо не сме правили това. Лошо се изразих, трябва да ме оставиш да довърша. Всъщност го запознахме със случая. Казахме му какво знаем, какви са доказателствата и как според нас всичко се връзва, разбираш ли? Казахме му, че кръвта ти е била открита върху жертвата, но че ти изобщо не си бил там. И не само това, а и че по онова време си бил хлапе и няма начин да си замесен. Той знае, че ти също си бил жертва на този тип.

Пел не отговори. Обърна се странично във фотьойла, както беше направил предишната седмица.

— Клейтън — каза Стоун. — Моля те, слушай внимателно. Важно е.

— Трябва да ходя на работа.

— Няма да закъснееш, ако слушаш и не прекъсваш. Това е много важно. Не само за случая, но и за теб. Моля те, обърни се и слушай.

Пел неохотно се обърна към Бош.

— Добре, добре, слушам.

— Хубаво, Клейтън, ще говоря направо. Има само едно престъпление, за което няма ограничение за давност. Знаеш ли какво означава това?

— Означава, че не могат да те съдят, след като мине определено време от извършването му. За сексуални престъпления обикновено е три години.

Бош си даде сметка, че Пел е доста наясно със системата. Може би в затвора се беше запознал със законите на Калифорния заради собствените си престъпления. Това беше мрачно напомняне, че сприхавият дребосък срещу него е опасен хищник, а хищниците винаги познаваха територията, в която ловуват.

Давността за повечето сексуални престъпления беше три години. Пел обаче грешеше. Имаше изключения в зависимост от типа на извършеното престъпление и възрастта на жертвата. Прокуратурата трябваше да изкаже мнение дали Харди може да бъде преследван за престъпленията си срещу Пел. Бош смяташе, че вероятно е прекалено късно. Още преди години Пел беше разказал историята си на затворническите психолози, но никой не си беше направил труда да започне разследване. Бош беше сигурен, че с живота на Харди като хищник е свършено и че той ще плати най-малко за някои от престъпленията си. Но вероятно никога нямаше да отговаря за онова, което бе сторил на Клейтън Пел.

— В общи линии си прав — рече Бош. — Обикновено давността е три години. В такъв случай сигурно се досещаш какъв е отговорът на собствения ти въпрос. Не мисля, че Харди ще бъде преследван за онова, което е направил с теб, Клейтън. Но това няма значение, защото можеш да изиграеш важна роля в обвинението за убийство. Казахме на прокурора, че кръвта върху Лили Прайс е твоя и че можеш да разкажеш на съдебните заседатели как се е озовала там. Ще можеш да свидетелстваш за онова, което ти е сторил той — за сексуалния и физическия тормоз. Ще осигуриш така нареченото свързващо свидетелстване, Клейтън. Ще ни помогнеш да изградим връзка между намерената върху момичето ДНК и Чилтън Харди.

Бош отново взе папката.

— Едно от нещата, от които се нуждае прокурорът в момента, е подписано от теб заявление, в което се излагат фактите около отношенията ти с Харди. Тази сутрин с партньора ми написахме това въз основа на бележките ми от миналата седмица. Искам да го прочетеш и ако всичко е вярно, да подпишеш, а ние ще се погрижим Харди да прекара остатъка от живота си в килия за смъртник.

Бош му подаде документа, но Пел махна с ръка.

— Защо просто не ми го прочетете на глас?

Бош осъзна, че Пел вероятно не може да чете. В досието му не се споменаваше да е ходил редовно на училище и със сигурност не беше образован у дома.

Бош зачете дългия страница и половина документ, който твърдо следваше принципа, че по-малкото е повече. Накратко се описваше признанието на Пел, че е живял в дома на Харди по времето, когато е била убита Лили Прайс, и през този период с него е било злоупотребявано сексуално и физически. Физическият тормоз беше описан като побои с колан и се казваше, че Пел често е бил пребиван толкова жестоко, че е получавал кървящи рани по гърба.

Показанията описваха също и идентифицирането на Харди на фотографиите, както и точното разпознаване на сградата, в която Пел беше живял с него в края на осемдесетте.

— Долуподписаният потвърждава тези факти и ги смята за вярно и точно описание на отношенията му с Чилтън Арън Харди-младши през хиляда деветстотин осемдесет и девета — завърши Бош. — Това е.

Погледна към Пел, който кимаше, сякаш в знак на съгласие.