Майкъл Конъли - Падане

— Не мисля, че имаме какво да си кажем, съветник.

Продължи да върви и колата запълзя успоредно с него. Бош може и да не искаше да говори с Ървинг, но Ървинг определено искаше да разговаря с него.

— За недосегаем ли се мислиш, Бош?

Бош махна пренебрежително с ръка.

— Да не си въобразяваш, че големият ти удар те прави недосегаем? Не си такъв. Никой не е.

На Бош му писна. Рязко смени посоката към колата. Ървинг се дръпна назад, когато той постави ръце върху рамката и се наведе през прозореца. Колата бавно спря. Ървинг беше сам на задната седалка.

— Нямам нищо общо с историята във вчерашния вестник, ясно? И не се смятам за недосегаем. Никак даже. Просто си върша работата, това е.

— Издъни се, ето какво направи.

— Изобщо не съм се дънил. Казах ви, че нямам нищо общо. Ако имате проблем, идете да говорите с началника.

— Не говоря за статията във вестника. Изобщо не ми пука за шибания „Лос Анджелис Таймс“. Майната им. Говоря за теб. Ти се издъни, Бош. Разчитах на теб, а ти се издъни.

Бош кимна и приклекна, все така пъхнал глава през прозореца.

— Всъщност разследването ми е изрядно и двамата го знаем много добре. Синът ви е скочил сам и вие знаете по-добре от всеки друг защо го е направил. Единствената загадка е защо настоявахте аз да се заема със случая. Познавате ме. Не лъжа и не потулвам неща.

— Глупак. Точно затова настоявах за теб. Знаех, че ако имат и най-малък шанс, ще използват случая срещу мен, и си помислих, че ти си достатъчно порядъчен, за да се изправиш срещу това. Изобщо не си давах сметка, че си заровил нос толкова дълбоко в задника на бившия си партньор, че не можеш да видиш номера, който кроеше.

Бош се разсмя и се изправи, клатейки глава.

— Бива ви, съветник. Праведен гняв, умело използване на неприличен език, посяване на семената на недоверието и параноята. Като едното нищо ще убедите някого с всичко това. Но не и мен. Синът ви е скочил и това е всичко. Съчувствам на вас и на жена му. Но най-много съчувствам на сина му. Той не заслужава това.

Ървинг се опитваше да овладее яростта си.

— Имам нещо за теб, Бош — каза той и се обърна да вземе нещо.

Бош за миг си помисли, че съветникът ще насочи пистолет към него. Че егото и арогантността му са толкова големи, че може да стигне дотам и да вярва, че ще му се размине.

Но когато се обърна, Ървинг държеше някакъв лист. Подаде го през прозореца.

— Какво е това? — попита Бош.

— Истината — отвърна Ървинг. — Вземи я.

Бош грабна документа от ръката му и го погледна. Беше фотокопие на телефонно съобщение от 24 май, адресирано до някой си Тони. Имаше телефонен номер с код 323, а отдолу на ръка беше написано: Глория Уолдрон се оплаква, че снощи е взела такси на „Б & У“ от „Мусо-Франк“ и че шофьорът бил видимо пиян. Накарала го да спре, за да слезе. В купето миришело на алкохол и т.н. Моля, позвъни й за повече подробности.

Бош вдигна очи от фотокопието и погледна Ървинг.

— И какво да правя с това? Може да сте го написали и днес сутринта.

— Бих могъл, но не съм.

— И какво ще стане, ако се обадя на този номер? Въпросната Глория Уолдрон ще се закълне, че се е оплакала и че след това вие сте споменали за случая на Боби Мейсън по време на партито на Чад? Това не ви измива, съветник.

— Знам. С това е свършено. Обаче сътрудникът ми за връзка с избирателите Тони Есперанте си спомня, че й се е обадил и я е разпитал за подробности. И аз ги съобщих на Мейсън. Номерът обаче вече е закрит. И виж датата, детектив.

— Видях я. Двайсет и четвърти май. Какво толкова?

— Двайсет и четвърти май е било вторник. Тя каза, че е взела таксито от „Мусо“ предишната вечер.

Бош кимна.

— В понеделник „Мусо“ не работи — каза той. — Обаждането — ако е имало такова — е фалшиво.

— Точно така.

— Да не се опитвате да ми кажете, че ви е скроен номер, съветник? От собствения ви син? Че невинно сте предали информацията на Мейсън, без да знаете, че сте манипулиран от сина си?

— Не от сина ми, а от някой друг.

Бош вдигна фотокопието.

— И това ли е вашето доказателство?

— Не ми е нужно доказателство. Просто знам. А сега и ти знаеш. Бил съм използван от някой, на когото имам доверие. Признавам го. Но същото се отнася и за теб. Горе на десетия етаж. Осигурил си им оръжие. Използвали са те, за да се доберат до мен.

— Това е вашата гледна точка.

— Не, това е истината. И някой ден ще го разбереш. Някой ден ще стигнат до теб и ще разбереш. Само гледай.

Бош му подаде листа, но Ървинг не го взе.