Майкъл Конъли - Падане

— Май да.

Бош омекна.

— Иди я намери. Върни я.

— Не, всичко е наред. Разбирам.

Продължиха мълчаливо да сортират и подреждат снимките. Толкова мрачна работа, с толкова много жертви. Ако не на убийство или изнасилване, то на манипулирането и на безчовечността на Харди. Бош трябваше да си признае, че има и друга причина да не иска помощта на Теди Бейкър. Нямаше значение, че тя е опитен следовател, виждал и най-долните страни на живота. Нямаше значение и това, че Харди беше хищник, чиято цел бе слабостта, независимо дали жертвата е мъж или жена. Бош никога не би могъл да преглежда снимките в присъствието на жена. Просто така беше устроен.

Двайсетина минути по-късно той забеляза, че Чу спира рутинните си движения — вземане на снимка, разглеждане, обмисляне и поставяне в съответната купчина. Погледна към него. Чу се взираше в моментална снимка.

— Хари, май…

Бош взе снимката и я погледна. Беше на младо момиче, легнало върху мръсно одеяло. Очите й бяха затворени и бе невъзможно да се определи дали е жива или мъртва. Фотографията беше избеляла от времето. Бош я вдигна заедно със снимката на усмихнатата Лили Прайс, направена осемнайсет месеца преди смъртта й.

— Мислиш ли? — попита Чу.

Бош не отговори. Продължаваше да мести поглед от едната снимка на другата, като сравняваше отделни детайли. Чу му подаде лупата, която бе взел от кабинката и която не бяха използвали досега. Бош постави двете фотографии на масата и ги заразглежда през увеличителното стъкло. Накрая кимна.

— Мисля, че е тя. Трябва я дадем за цифров анализ и да видим какво ще кажат.

Чу стовари юмрук върху масата.

— Пипнахме го, Хари. Пипнахме го!

Бош остави лупата и се облегна назад.

— Да — рече той. — Май наистина го пипнахме.

После се наведе напред и посочи купчините снимки, които чакаха да бъдат проверени.

— Да продължаваме.

— Мислиш, че има и още? — попита Чу.

— Кой знае? Може би. Но трябва да се опитаме да намерим и още някого.

— Кого?

— Клейтън Пел. Той каза, че Харди е снимал и него. Ако е запазил снимката, трябва да е някъде тук.

Бош събра кураж, пое дъх и набра числата. Дори не беше сигурен дали телефонният номер е същият след толкова много години. Погледна часовниците на стената и отново пресметна. Охайо беше с три часа напред. Вече бе сравнително късно, но имаше вероятност да са още будни.

На третото позвъняване отговори женски глас.

— Госпожа Прайс? — попита Бош.

— Да, с кого разговарям?

Гласът й беше напрегнат и Бош предположи, че телефонът й е показал повикващия номер. Знаеше, че я търсят от полицията. През времето и пространството.

— Госпожо Прайс, аз съм детектив Бош от полицейското управление на Лос Анджелис. Обаждам се, тъй като има нови разкрития във връзка с разследването на смъртта на дъщеря ви. Трябва да говоря с вас.

Чу я как рязко си поема дъх. После тя сложи длан на микрофона и каза нещо на някого. Бош не успя да различи думите.

— Госпожо Прайс?

— Да. Извинете. Казах на съпруга ми. Бащата на Лили. Той се качи горе да използва другия телефон.

— Добре, можем да изчакаме…

— Да не би да става дума за онова, което показват по телевизията? Гледахме „Фокс“ и нямаше начин да не се запитам дали онзи Чил не е човекът, който ни отне Лили.

Разплака се, преди да довърши изречението.

— Госпожо Прайс, може ли…

Чу се прещракване и в разговора се включи и съпругът.

— Бил Прайс е на телефона.

— Господин Прайс, аз съм Хари Бош, детектив от ЛАПУ. Трябва да ви съобщя за развитието на разследването на смъртта на дъщеря ви.

— Лили — каза господин Прайс.

— Да, сър, на дъщеря ви Лили. Работя в отдел „Неприключени следствия“, който се занимава със стари убийства. Миналата седмица получихме нови данни по случая. ДНК проба от кръв, открита върху тялото на Лили, беше свързана с мъж на име Чилтън Харди. Кръвта не е негова, а на човек, който е познавал Харди и може да го свърже с престъплението. Обаждам се да ви кажа, че днес арестувахме Чилтън Харди и ще го обвиним в убийството на дъщеря ви.

От другата страна се чуваше единствено плачът на госпожа Прайс.

— На този етап няма какво повече да ви кажа — най-сетне рече Бош. — Разследването продължава и ще ви държа в течение за развитието му, докато не се стигне до обвинението. След като се разбере, че заподозреният е обвинен в убийството на дъщеря ви, най-вероятно ще започнат да ви търсят от медиите. От вас зависи дали ще говорите с тях. Имате ли някакви въпроси към мен?