Майкъл Конъли - Падане

Скоро улицата пред двете долепени къщи, където Харди беше живял, представяйки се за баща си, и бе удовлетворявал ужасните си страсти, придоби циркова атмосфера, когато съобщенията за ужасните находки започнаха да привличат все повече и повече следователи и полицаи, криминалисти и журналисти от два окръга. Очертаваше се скоро малкият Лос Аламитос да привлече вниманието на целия свят, след като историята попаднеше във всички новинарски програми, интернет и кабелните телевизии.

Препирнята между двете ЛАПУ относно юрисдикцията беше уредена бързо — Лос Анджелис пое всички следователски аспекти по случая, а Лос Аламитос се нагърби с охраната и контрола върху тълпата и медиите. Това включваше спиране на движението в района и евакуирането на всички останали жители в жилищния комплекс от шест къщи, където бе живял и действал Харди. И двете страни се подготвиха за разследване на местопрестъплението, което вероятно щеше да продължи най-малко седмица. И двете страни доведоха официалните си говорители, за да поемат очакваната вълна репортери, камери и подвижни телевизионни станции, които щяха да се изсипят в доскоро тихия квартал.

Шефът на полицията и началникът на сектор „Грабежи и убийства“ разработиха следователски боен план, в който имаше най-малкото една изненада. Лейтенант Дювал, която ръководеше отдел „Неприключени следствия“, не беше поставена начело на представлението. Разследването, което несъмнено бележеше звезден момент за отдела й, бе поверено на лейтенант Лари Гандъл, друг началник-отдел от „Грабежи и убийства“, който имаше повече опит от нея и бе много по-оправен с медиите.

Бош нямаше възражения срещу този ход. Беше работил в екипа на Гандъл, преди да постъпи в „Неприключени следствия“, и двамата си пасваха добре. Гандъл беше от онези, които работеха със запретнати ръкави и вярваха на следователите си, а не се криеха зад затворени врати и спуснати щори.

Един от първите ходове на Гандъл бе да говори с Бош и Чу и да свика среща на всички следователи на местопрестъплението. Събраха се в тъмната предна стая на номер 6 А, след като Гандъл временно разкара криминалистите и фотографите на отдела.

— Слушай, народе — започна той. — Реших, че не бива да се събираме навън на слънце и свеж въздух. Стори ми се по-добре да бъдем тук, където е тъмно и вони на смърт. По всичко личи, че на това място са приключили живота си много хора, при това по ужасни начини. Били са измъчвани и убивани, и трябва да покажем уважението и почитта си към тях, като си свършим работата възможно най-добре. Няма да претупваме нещата и да заобикаляме правила. Ще направим всичко както трябва. Не ми пука дали онзи тип в момента се вози в колата с Бейкър и Кехое и си казва и майчиното мляко. Ще представим случай, който ще е бетон отвсякъде. Даваме дума, че онова нищожество никога вече няма да види дневна светлина. И че пред него има само един път — към спринцовката. Нищо друго. Разбрахме ли се?

Някои от присъстващите кимнаха. Бош за първи път виждаше лейтенанта да произнася мотивираща реч като някакъв футболен треньор. Хареса му и си помисли, че е добър ход да се напомни на всички присъстващи колко високи са залозите в това разследване.

След това Гандъл разпредели задачите на отделните екипи. Голяма част от разследването в двете къщи щеше да е свързано със събиране на следствени улики, но в основата на случая несъмнено бяха видеозаписите, открити в дрешника на втората спалня, както и фотографиите по стените. Следователите от „Неприключени следствия“ трябваше да установят кои са жертвите, откъде са дошли и какво точно е станало с тях. Задачата беше невероятно мрачна и тежка. По-рано Чу беше пуснал един от дисковете от дрешника на компютъра си, за да могат да придобият представа какво има в огромната колекция от записи. Видеото показваше как Харди изнасилва и изтезава жена до такава степен, че след като махна кърпата от устата й, тя започна да го умолява да я убие и да сложи край на мъченията й. Последните кадри показваха задушената, но все още жива жена и Харди, който се обръща към обектива и се усмихва. Беше получил от нея онова, което искаше.

През всичките си години като ченге Бош не беше виждал нещо по-гнусно и ужасно. Само на този диск имаше картини, които нямаше да се заличат, и трябваше да се опита да ги скрие някъде дълбоко в съзнанието си. А имаше още десетки дискове и видеокасети, стотици фотографии. Всичко това трябваше да се прегледа, опише, каталогизира и включи като доказателство. Очертаваше се болезнена, изгаряща душата работа, която със сигурност щеше да остави от онези вътрешни белези, които носеха единствено разследващите убийства ченгета. Гандъл каза, че иска всички от екипа да обсъждат мъчителната си работа с психотерапевта от отдел „Поведенчески науки“. Всяко ченге знаеше, че мълчаливото понасяне на ужасите на работата е като нелекуван рак. Въпреки това мнозина смятаха търсенето на помощ за слабост. Никой не искаше да бъде слаб, независимо дали в очите на лошите, или в тези на другарите си.