Майкъл Конъли - Падане

Накрая му се наложи да се извърне от противните образи. Това беше предварителен оглед. Трябваше да продължи напред. Когато стигна до вратата на гаража, знаеше какво ще открие още преди да я отвори. Там имаше бял работен микробус. Най-важното средство за отвличане на Харди.

Беше нов модел „Додж“. Бош го отключи и погледна вътре. Беше празен, с изключение на един дюшек и лавица, на която имаше две ролки тиксо. Бош пъхна ключа и запали двигателя, за да провери километража. Микробусът беше изминал повече от 225 000 километра, което отново показваше размерите на територията на убиеца. Изгаси двигателя и заключи микробуса.

Беше видял достатъчно, за да знае с какво разполагат, но въпреки всичко се качи на горния етаж.

Влезе в първата спалня. Нямаше мебели. Виждаха се само няколко малки купчини дрехи. Тениски с изображения на поп звезди, няколко чифта джинси, отделни купчинки сутиени, бельо и колани. Дрехите на жертвите.

Дрешникът беше заключен с катинар. Бош извади отново ключодържателя и пъхна най-малкия ключ в катинара. Отвори вратата и запали лампата. Малкото пространство бе празно. Стените, таванът и подът бяха боядисани в черно. От задната стена, на около метър над пода, стърчаха два дебели болта с халки. Явно тук Харди беше държал жертвите си. Бош си помисли за всички хора, прекарали последните си часове в това помещение — със запушени уста, вързани за болтовете, чакащи Харди да сложи край на агонията им.

Във втората спалня имаше легло с гол дюшек. В ъгъла беше поставена трикрака стойка за камера. Бош отвори дрешника. Беше превърнат в апаратно помещение. Имаше видеокамери, архаични фотоапарати и полароиди, както и един лаптоп, а горните рафтове бяха пълни с дискове и видеокасети. На една лавица имаше три стари кутии за обувки. Бош свали едната и я отвори. Беше пълна със стари моментални снимки, повечето избелели, показващи множество различни млади жени и мъже, правещи орален секс на мъж, чието лице не се виждаше.

Бош остави кутията на мястото й и затвори вратата на дрешника. Върна се в коридора. Банята беше мръсна като онази в 6 Б, но тук ваната имаше кафеникавочервен налеп. Явно в нея Харди беше отмивал кръвта. Излезе в коридора и провери килера. Беше празен, ако не се брои черен пластмасов куфар, висок около метър и четирийсет и с приблизителната форма на кегла за боулинг. В горната му част имаше дръжка. Бош я хвана и дръпна към себе си. Куфарът беше на колелца и той го изкара в коридора. Изглеждаше празен и Бош се запита дали не е бил предназначен за музикален инструмент.

Тогава видя, че на етикета на производителя отстрани пише „Голф+Го Системс“. Явно служеше за пренасяне на стикове за голф по игрищата. Положи го на килима и го отвори, като не пропусна да забележи, че двете закопчалки могат да се заключват. Куфарът беше празен, а в горната му част бяха пробити три дупки с неравни краища и с размерите на дребни монети.

Затвори куфара и го върна на мястото му, за да бъде открит там при официалното претърсване. Затвори вратата и слезе долу.

Беше по средата на стълбите, когато спря и се вкопчи в парапета. Малките дупки бяха за въздух. И куфарът можеше да побере дете или дребен възрастен. Нечовечността на всичко това внезапно го сграбчи за гърлото. Почти долавяше миризмата на кръв. Чуваше приглушените молби. Усети страданията, изпълнили това място.

Подпря се за момент на стената и се свлече на стълбите. Седна и се наведе напред с лакти на коленете. Беше се задъхал и се мъчеше да се успокои. Прокара пръсти през косата си и закри уста с длан.

Затвори очи и си спомни друг случай, когато беше на пропито със смърт място, в един тунел далеч от дома. Тогава беше още момче — уплашено момче, което се опитваше да овладее дишането си. Това беше ключът. Овладей дишането си и ще овладееш страха.

Остана така не повече от две минути, но имаше чувството, че е минала цяла нощ. Накрая дишането му се успокои и споменът за тунела избледня.

Телефонът му избръмча и го изтръгна от мрачния момент. Той го извади и погледна екрана. Беше Чу.

— Хари, добре ли си? Доста се бавиш.

— Всичко е наред. Идвам след малко.

— Добре ли сме?

Иначе казано — дали е открил онова, което им трябваше.

— Да, добре сме.

Прекъсна връзката и се обади на директния номер на Тим Марсия. Обясни му по заобиколен начин какво става.

— Ще ни трябват хора — каза Бош. — Ще има доста работа. Ще ни трябват също връзки с медиите и с местната полиция. Трябва да организираме команден пост, защото ще изкараме тук цяла седмица.