Майкъл Конъли - Падане

— Добре, заемам се — отвърна Марсия. — Ще говоря с лейтенанта и започваме мобилизацията. Май ще трябва да пратим всички.

— Няма да е зле.

— Добре ли си, Хари? Звучиш странно.

— Добре съм.

Каза му адреса, затвори и остана да седи още две минути. После се обади на мобилния на Кизмин Райдър.

— Хари, знам защо се обаждаш и мога да ти кажа, че всичко беше премислено много внимателно. Взе се решение, което е най-добро за управлението, и никога няма да говорим за него. Така е най-добре и за теб.

Тя говореше за материала в „Таймс“ — за Ървинг и таксиметровия франчайз. Този случай изглеждаше ужасно чужд на Бош. Чужд и безсмислен.

— Не се обаждам за това.

— А за какво? Звучиш особено.

— Добре съм. Току-що попаднах на нещо голямо и съм сигурен, че шефът ще иска да знае. Помниш ли случая „Манди Филипс“ в Уест Вали преди девет-десет години?

— Не, припомни ми.

— Тринайсетгодишна, отвлечена от МОЛ. Така и не я откриха, нямаше арестувани.

— Спипал си извършителя, така ли?

— Да, и това не е всичко. Знаеш ли какво е направил преди три години, когато си е вадил шофьорска книжка? Дал е адреса на момичето вместо своя.

Райдър не отговори — мъчеше се да проумее безочието на престъпника.

— Радвам се, че си го пипнал — каза накрая.

— Манди не е единствената. В момента сме в Ориндж Каунти и изясняваме нещата. Оформя се нещо голямо. Този тип твърди, че е убил трийсет и седем души.

— Боже мой!

— Дрешникът му е пълен с камери, снимки и записи. Има видеокасети, Киз. Занимавал се е с това много време.

Знаеше, че рискува, като разказва на Райдър за откритието си, прескачайки разрешителното. Навремето бяха партньори, но здравата връзка помежду им вече беше износена. Въпреки това рискува. Като се изключеха политиката и висшият пилотаж, ако не можеше да се довери на нея, нямаше как да се довери на когото и да било.

— Каза ли на лейтенант Дювал за всичко това?

— Казах на камшика. Не всичко, но достатъчно. Мисля, че всички ще се изсипят вкупом.

— Добре, ще проверя и ще наблюдавам нещата. Не знам дали и шефът няма да ти дойде на гости. Със сигурност ще иска да се замеси. Може да се наложи да използваме театъра.

Сградата на Дирекцията на полицията имаше театрална зала на партера, която се използваше за връчване на награди, честване на събития и важни пресконференции. А по този случай се очертаваше голяма пресконференция.

— Добре, но това не е основната причина да ти се обадя.

— А каква е основната причина?

— Направи ли нещо по преместването на партньора ми от отдела?

— Ами, не. Бях малко заета сутринта.

— Добре. Не го прави. Забрави.

— Сигурен ли си?

— Да.

— Както кажеш.

— Спомена и нещо друго. За пълните пет години. Мислиш ли, че можеш да го направиш?

— Сигурна съм, че ще успея. Особено след този случай, работата изглежда опечена. Ще искат да си наоколо, Хари. На път си да се прочуеш.

— Не искам да се прочувам. Искам просто да работя по случаи.

— Разбирам те. Ще пусна предложение за пълни пет години.

— Благодаря, Киз. А сега май е по-добре да се заемам за работа. Има много за вършене тук.

— Успех, Хари. И се движи по курса.

Иначе казано, не нарушавай правилата. Случаят беше твърде голям и важен.

— Ясно.

— Хари?

— Да.

— Точно затова го правим. Заради такива като този тип. Чудовища като него не спират, докато ние не ги спрем. Това е благородна работа. Не го забравяй. Само си помисли колко хора си спасил току-що.

Бош кимна и си помисли за куфара за стикове. Знаеше, че никога няма да го забрави. Харди беше прав, че влизането в 6 А ще го промени завинаги.

— Не достатъчно — рече той.

Затвори и се замисли. Преди два дни не смяташе, че ще може да изкара последните трийсет и девет месеца от кариерата си. А сега искаше всичките пет години. Каквито и да бяха издънките му по случая „Ървинг“, сега разбираше, че мисията не е приключила. Винаги имаше мисия и винаги имаше работа за вършене. От неговия тип работа.

Точно затова го правим.

Бош кимна. Киз беше права.

Надигна се, като се опря на парапета, и заслиза по стълбите. Имаше нужда да се махне от къщата и да излезе на слънце.

По обед съдия Джордж Компаньони подписа разрешителното за обиск и ужасите от къща 6 А бяха официално и законно потвърдени от Бош, Чу и други детективи от „Неприключени следствия“. Чилтън Харди беше качен в една от колите и откаран в градския арест, за да бъде регистриран от детективи Бейкър и Кехое. Като водещи следователи, Бош и Чу останаха на местопрестъплението.