Майкъл Конъли - Падане

— Добре ли е? — подкани го Бош.

— Да, добро е — отвърна Пел. — Но вътре се споменава, че Чил ме е снимал как съм му налапал патлака.

— Е, не точно с тези думи, но…

— Това задължително ли трябва да го има?

— Мисля, че да, Клейтън. Защото открихме снимката, за която ни разказа. В кутия за обувки. И искаме това да фигурира в показанията ти, защото снимката короборира казаното от теб.

— Не знам какво означава това.

— „Короборира“ ли? Означава, че потвърждава разказа ти. Доказва го. Ти казваш, че той е направил това с теб, а снимката го доказва.

— Значи хората ще видят снимката?

— Много малко хора ще я видят. Няма да бъде давана на медиите. Тя е просто елемент, който помага на обвинението.

— Освен това — намеси се Стоун — няма от какво да се срамуваш, Клей. Ти си бил дете. А той — възрастен. Ти си бил под властта и контрола му. Той те е превърнал в своя жертва, а ти не си могъл да сториш нищо.

Пел кимна — повече на себе си, отколкото на Стоун.

— Искаш ли да подпишеш показанията? — попита Бош.

Решителният момент беше настъпил.

— Ще го подпиша, но после какво ще стане?

— Ще го занесем на прокурора и ще бъде добавен към материалите, подкрепящи обвинението, което той ще напише днес следобед.

— Не, имам предвид с него. Какво ще стане с Чил?

Бош кимна. Вече разбираше.

— В момента се намира в градския арест, без право да бъде пуснат под гаранция. Ако прокуратурата повдигне обвинението днес, утре сутринта ще бъде изправен пред съда. Вероятно ще има и изслушване за гаранция.

— Ще го пуснат под гаранция?

— Не, не съм казвал това. Той има право да иска пускане под гаранция. Всеки има право. Но не е нужно да се безпокоиш, никъде няма да ходи. Оттук нататък Харди ще гледа света само през решетки.

— Мога ли да отида на делото и да говоря със съдията?

Бош го погледна. Разбра искането, но въпреки това остана изненадан.

— Мисля, че няма да е разумно, Клейтън. Ти си потенциален свидетел. Ако искаш, ще питам в прокуратурата, но мисля, че ще откажат. Сигурно ще предпочетат да те държат настрана и да те призоват по време на самия процес. Няма да допуснат да седиш в съдебната зала, особено когато Харди е там.

— Добре. Просто реших да попитам.

— Разбира се.

Бош посочи куфарчето със свидетелските показания.

— Искаш ли да го подпишеш върху това? Нямаме друга равна повърхност.

— Да.

Дребният мъж скочи от фотьойла и отиде при Бош. Хари бръкна в джоба си и му подаде химикалка. Пел се наведе и приближи химикалката към документа. Лицето му беше толкова близо до Бош, че когато заговори, Хари усети горещия му дъх.

— Знаете какво трябва да направят с този тип, нали?

— С Харди ли?

— Да, с Харди.

— Какво трябва да направят?

— Да го обесят за топките заради онова, което е направил на момичето, на мен и на останалите. Снощи гледах новините. Зная какво е сторил. Трябва да го заровят на три метра с гъза нагоре. А вместо това го показват в „Шейсет минути“ и го правят звезда.

Бош поклати глава. Пел правеше доста големи скокове.

— Не съм сигурен какво имаш предвид под звезда, но аз лично смятам, че обвинението ще поиска смъртна присъда и ще я получи.

Пел се разсмя презрително.

— Това е шибана подигравка. Щом има смъртно наказание, то трябва да се прилага. А не да се танцува около него двайсет години.

Този път Бош кимна в знак на съгласие, но не каза нищо. Пел надраска името си върху документа и върна химикалката на Бош. Когато Хари я взе, Пел я задържа и двамата се спогледаха за момент.

— И на вас не ви харесва това — прошепна Клейтън. — Нали, детектив Бош?

Най-сетне пусна химикалката, Бош я прибра във вътрешния си джоб и отвърна:

— Не. Не ми харесва.

Пел се дръпна назад и с това всичко приключи.

Пет минути по-късно Бош и Чу излизаха през портала, когато Бош внезапно спря. Чу се обърна и го погледна. Бош му подхвърли ключовете на колата и каза:

— Запали двигателя. Забравих си химикалката.

Върна се в кабинета на Ана Стоун. Тя сякаш го очакваше. Стоеше в приемната.

— Влезте, детектив.

Върнаха се в стаята и тя затвори вратата. После се обърна и първата й работа беше да го целуне. Бош се смути.

— Какво има? — попита тя.

— Не знам — отвърна той. — Май не бива да смесваме така нещата.

— Добре. Извинявай. Но ти се върна… точно както си мислех.

— Да, ами…

Той се усмихна. Беше го хванала.

— Виж, как си утре вечер? — попита Бош. — След повдигането на обвинението. Странно звучи, че искам да го отпразнувам, но когато спипаш някого… се чувстваш добре, нали разбираш?