Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

Лейтенантът стигна до вратата в края на коридора, на която пишеше „ИЗХОД“ и беше снабдена с червен алармен бутон.

— Ще ме уволнят, ако я отворите. — Вандърхорст стоеше на метър, метър и нещо зад гърба на Болд и го гледаше. Беше се промъкнал незабелязано до лейтенанта и това го изнерви.

— Накъде води?

— Към улица „Кълъмбия“. Това е противопожарен изход. Ако искате да разговаряте с хората от охраната, те са в първата стая отдясно, на горния етаж, крило „Администрация“.

Лу благодари на мъжа и излезе през фоайето на улицата, като обмисляше следващия си ход. Все още не бе проучил останалите фирми в квартала, които имаха потенциален достъп до Подземието според информацията на Бабкок.

Разочарован от факта, че не беше открил нищо в банката, той се обади в службата си и натовари двама детективи със задачата да обиколят въпросните фирми вместо него.

От дясната му страна се виждаше входът към тунела на автогарата, който гледаше към „Обществена безопасност“. Болд взе решение, избирайки тунела за себе си.

Когато щатът Вашингтон осъществява някакъв транспортен проект, един процент от отпуснатата сума е предвиден за изкуството, за естетиката. Резултатът е еклектична смес от скулптури, надписи, музика и изобразително изкуство; малки бисери, които остават незабелязани от публиката. В случая с пешеходните входове към тунела на автогарата, тя включваше издълбани в стъпалата стихове и цветни скулптури по стените.

В автогарата на площад „Пайънър“ всички ескалатори, стълбища и асансьори водеха надолу към просторен балкон, една открита площадка, простираща се над трафика в тунела отдолу, която осигуряваше на пътниците достъп до няколко допълнителни стълбища и ескалатори към заминаващите в северна или в южна посока автобуси. Осветлението на електрическите крушки бе ярко; звуците отекваха, отразени от бетона и керамичните плочки, и понеже автобусите се задвижваха с електричество, щом се озовяха в тунела, вътре на практика нямаше никакви миризми, освен едва доловим мирис на горяща гума, който разтревожи Болд. Подземните автогари не бяха особено популярни и чудовищните размери на това съоръжение го изумиха. Тунелът направо поглъщаше двете дузини пътници на долните платформи, очакващи пристигането на своя автобус, сред които беше и лейтенантът.

Директорът на службата за техническа поддръжка на тунела, мъж на име Чък Ибърсън, беше едър човек с румени бузи и оредяваща бяла коса. Военното минало на Ибърсън се прояви в неговата вежливост и уважение към Болд. Той се беше отнесъл към обаждането на лейтенанта с изключителна сериозност и бе пристигнал да се срещне с него след по-малко от петнайсет минути. Подозрителен по природа, Лу винаги гледаше на хората като на възможни заподозрени. Ревностното желание на Ибърсън да се отзове толкова бързо, също като бледия, безплътен, хъхрещ Пер Вандърхорст, накара Болд да се замисли за личностите, които се спотайваха в тези хора. Един банков служител би могъл да нападне една нищо неподозираща жена така, както би могъл да я нападне и един мъж с власт като Ибърсън. Лейтенантът знаеше от натрупания през годините опит, че заподозрените често изплуваха на повърхността на най-необичайни места.

— Интересувам се от спукването на водопровода на двадесети срещу двадесет и първи март. — Лу изгаряше от нетърпение. Беше дошъл тук, воден единствено от интуицията си. А тя го подвеждаше в девет от десет случая.

— Каква бъркотия. — Ибърсън изведнъж доби разтревожен вид и Болд се зачуди каква ли бе причината.

— И от възможността някой да получи достъп до Подземието от вътрешността на тунела — продължи лейтенантът.

Това предположение, изглежда, обърка директора. Лу реши да се върне към първоначалния си въпрос.

— Разследвам удавянето на един работник от общинската ВИК служба. Ако определим с точност откъде е започнало наводнението, това може да ни помогне.

На лицето на Ибърсън се изписа облекчение.

Болд му обясни:

— Екипът за спешна медицинска помощ и Противопожарната команда, които са го извадили от водата, докладваха, че са го намерили на място, което според нас е част от старото Подземие. Достъпът до това място може да отговори на някои от въпросите около смъртта на работника.

— Това не представлява проблем за мен. Щом искате да огледате тунела ми, заповядайте. Не знам нищо за съществуването на подземен град, но ако искате да видите къде сме наводнени, ще трябва да минем през съответния тунел, а това няма да е лесно. — Той посочи към мястото, където площадката на автогарата се стесняваше до гърлата на два бетонни тунела, през които минаваше трафикът на заминаващите в различни посоки автобуси.