Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

Мръсните му пръсти с нащърбени нокти сграбчиха картона, сякаш собственикът им беше нервен картоиграч, вземащ ръката си. Скитникът разгледа лицата на снимките. Напуканата кожа на кирливата му ръка се нагъна, когато забучи пръст в едно от лицата — долу вляво.

— Този човек беше в тайфата.

Ламоя обърна картона към приближаващата се Матюс.

— Използвал ли е някога коридора? Дупките за наблюдение? — попита сержантът.

— Разбира се. През цялото време.

Пръстът му не беше поставен върху снимка на престъпник, а върху фотография от шофьорска книжка. Лицето принадлежеше на Феръл Уокър.

— Викаме му Рибаря — каза бездомникът, — защото вони като лайно.

Матюс беше присъствала на едно или две партита в мансардата на Ламоя: големи купони с тълпи от хора, много шум и гърмяща музика. Празен, апартаментът приличаше по-малко на ергенска квартира, отколкото психоложката бе очаквала. Колекцията от непретенциозни, в по-голямата си част неподхождащи си мебели, беше допълнена от театрално осветление — голи крушки, висящи от боядисани в ярки цветове жици. Всичко това насочваше вниманието към голямата, добре оборудвана кухня и към очевидно зашеметяващата гледка към залива Елиът, която изглеждаше такава дори през нощта.

— Уоу! — възкликна Дафни.

— Да, знам. — Скромен както винаги. Той затвори и заключи металната врата с три ключалки. Беше купил апартамента на безценица, така както тя се бе сдобила със своята яхта. Беше го купил, когато кварталът все още беше скалист парк, а кметът предлагаше облекчения в данъците. Носейки се по гребена на вълната на „Калифорнизацията“ и на прехода на квартала към аристократизма (към времето, когато тук бе имало кралство), Ламоя се оказа собственик на част от един моден район, обновен от построяването на квартала Сейф и новия футболен стадион. Също като нейната яхта, мансардата сега струваше едно малко състояние и също като Дафни, един ден той щеше да се възползва от това състояние и да отпътува към залеза в една от колите си марка Камаро.

Блу въздъхна от мястото си върху дивана и заудря с опашка по възглавницата. Сержантът сгълча кучето, задето се бе покатерило върху дивана, но го посрещна топло, когато то се втурна да му каже здрасти. Изживявайки се като архитект през уикендите си, Ламоя бе издигнал няколко стени в огромното помещение, като го бе разделил прецизно на стаи, но все пак бе оставил по-голямата част от него непреградена. На юг от централната всекидневна зона и кухнята бяха главната спалня и банята, които той й показа с гордост, изтъквайки няколко придобивки, като високоскоростна интернет връзка. На север от кухнята имаше кабинет с единично легло, служещо за диван, и баня за гости, до която се стигаше по широк коридор. Сержантът остави чантата й в кабинета, изчезна за минута, минута и нещо, и се върна с червена плажна кърпа, като се извини за лененото спално бельо.

Кърпата се оказа по-тежка, отколкото Матюс бе очаквала, и преди да успее да я разгъне, той каза:

— Без въпроси и коментари.

— Разбрах.

— Регистрацията му е с изтекъл срок. Преди е бил собственост на мъж, който пушел твърде много и загинал под гумите на един форд Пинто.

— Ще ти го върна веднага, щом ме върнат на работа.

— Така че да сме наясно: аз не бях полицаят, отговорен за тази катастрофа. Аз съм чист. Не можеш да ми навредиш с него, независимо от обстоятелствата.

— Ясно.

— Другото нещо вътре — продължи Ламоя, без да назовава електрошока „Тасер“, който тя щеше да открие по-късно, — е със сходна история. Смятай го за подарък. Без никакви уговорки.

— Всичко е подарък, Джон. Оценявам всичко, което правиш за мен.

— Да… добре… — Ламоя да не може да намери думи? Нито една светкавична остроумна забележка? — Можем да погледаме телевизия — предложи той.

— Минава два часа сутринта.

— Вятърът утихна.

Кучето зарови муцуна в него, копнеейки за сън също като нея.

— Слушай — каза сержантът, — има вино, бира, газирано. Храна. Възползвай се от тях, както намериш за добре. Mi casa, su casa. 32 32 Моята къща е ваша къща. (исп.) — Б.пр.

— Мислех, че хладилникът ти е празен.

— Сбъркала си.

— Че се храниш в крайпътни ресторанти.

— Виждам, че имам проблеми с външния вид.

— Не си ми казвал, че си готвач.

— Chef 33 33 От chef de cuisin — главен готвач (фр. ез.) — Б.пр. — каза той. — Когато е мъж, се нарича chef .

— И ти си chef ? — попита невярващо тя.