Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

Като се движеха бързо, но тихо, шестимата завиха зад ъгъла с военна прецизност и смелостта й започна да се възвръща, защото си помисли за Маргарет и останалите момичета под душовете и за омразните очи на пияниците, които се бяха взирали тайно в тях. Тя се препитаваше с подобни типове, те бяха нейните масло и хляб. Проникваше в главите им като в счупени орехи.

Униформените полицаи стигнаха първи до скитниците и изритаха настрани кутиите с бира, хващайки ги напълно неподготвени. Но тогава от дясната им страна се развихри същинска вихрушка — мъжете не бяха четирима, а десет, и останалите шестима се пръснаха като семена на вятър.

— Уокър! — извика психоложката, защото в мъждивата светлина й се стори, че разпознава тила на единия. В настъпилата суматоха двама от полицаите се спуснаха след тях. Шумотевица от псувни и викове. Един от бездомниците повърна.

Едно от униформените ченгета се върна с празни ръце.

— Хей! Слушайте! Ти също, лайнян дъх — каза Ламоя, като се обърна към повърналия скитник — брадат мъж в дрипаво старо сако, което някога е било част от хубав костюм. — Полиция — изрече той с акцента на беден южняк. — Двамата с нея също сме полицаи. Имаме няколко лесни въпроса към вас. Това не е игра на гатанки: нямате право на три опита. Отговаряте и ви пускаме. Лъжете и си ангажирате стая за през нощта в центъра на града — в ареста. Ще ви проверим за минали нарушения, пускане под гаранция, условни присъди. Затова през следващите пет минути се постарайте да се държите умно и да слушате, защото ние с нея знаем всичко, така че, ако се опитате да скриете нещо от нас, ще разберем, и повярвайте ми, няма да ви се иска да видите какво ще стане после. Някакви въпроси? — Без да изчака евентуалните им отговори, той продължи: — Добре. Тогава сложете ръцете си така, че да се виждат, дами. Разположете задниците си на земята и да се залавяме за работа.

Миг по-късно шестимата скитници седяха на дъските на древния тротоар като деца в детска градина.

Сержантът ги попита дали са наблюдавали тайно душовете и получи шест отрицателни поклащания с глава.

— Не знаете за какво говоря? — Ламоя посочи двама от скитниците: „Този и този“, инструктирайки едно от ченгетата да им сложи белезници и да ги отведе „в центъра на града“. Единият от двамата веднага проговори, като призна за воайорството и настоя, че не е направил „нищо лошо“. Сержантът му позволи да остане и кимна на полицая, който навлезе в тунела с другия скитник.

— Други желаещи да направят самопризнания?

Бездомниците вдигнаха срамежливо ръце, като избягваха да поглеждат Матюс.

— Да ги чуем тогава — каза Ламоя. — Първият, който проговори, получава златна звезда.

Стомахът на психоложката се сви, когато научи, че те се бяха отнасяли към воайорството като към отварянето на прозорец. Благодарение на хора като тях съществуваха стриптийз баровете на Първо авеню, книжарниците за възрастни и видео кабинките. Разредената бира и лепкавите подове.

Джон прикри гнева си зад маската на комично отвращение.

— Кой от вас е добър физиономист? — попита ги той. — Това ще ви осигури пътуване до центъра на града тази вечер, но свободен коридор, когато загазите следващия път. Време е за събиране на обществени средства, народе. Някой заинтересован?

Желаещи нямаше. Ламоя се спря на най-трезвения — млад мъж, който вероятно не бе навършил трийсет години, но изглеждаше на петдесет. Евтиният алкохол водеше до подобни резултати. Уличните наркотици също. А може би младежът беше болен от СПИН.

Сержантът и униформените полицаи нахлузиха ръкавици за еднократна употреба, показвайки, че разговорът е свършил.

Матюс също си сложи един чифт, като си мислеше: „Животи за изхвърляне“.

Последният полицай се появи от мрака с още двама от бегълците. Уокър не беше сред тях.

Беше ли предполагала, че ще стане така? Беше ли се самозалъгвала?

— Време е да погледаш снимки на престъпници, вместо голи тийнейджърки, перверзник такъв. — Той сграбчи червената носна кърпа, вързана около врата на скитника, и го поведе като куче към изхода на тунела.

В Обществена безопасност опитите на Ламоя да накара скитника да му сътрудничи завършиха с осигуряването му на горещо кафе и кутия Марлборо. После, в два часа сутринта, той накара мъжа да разгледа няколко дузини снимки на престъпници, докато се убеди в неговата трезвеност и в способността му да идентифицира. Скитникът отдели снимките на трима бездомници, които бе виждал в Подземието. В присъствието на Дафни Матюс, наблюдаваща процедурата от ъгъла на малката стая за разпити, сержантът извади още няколко снимки — шест лица в малки квадратни отвори върху един и същи картон — и ги плъзна към мъжа.