Ридли Пиърсън - Изкуството на заблудата

— Какви бяха точните му думи?

— Просто ми кажете, че това не е тя. — Пръстите на Уокър са раздвижиха, острието направи разрез и по пътя си пое още една изкормена риба.

Матюс зачака да й обърне внимание. Той беше меланхолик, човек, който жадува за обич. Професията й я предразполагаше към такива прибързани преценки и въпреки че не искаше да си го признае, тя вярваше на първоначалните си впечатления.

— Искрено се надявам госпожица Хикс де не е вашата сестра. Така или иначе, съдействието ви е крайно необходимо, за да заличим името на Мери-Ан от нашия списък, а за тази цел трябва да отговаряте на въпросите, които ви задавам. Разбирате ли?

Уокър вдигна поглед от рибата, която кормеше, и я изгледа толкова втренчено, че тя отмести очи.

— Още не сме идентифицирали тялото. — Зачуди се дали е разтълкувала правилно този поглед. Наблюдаваше скръбта му от професионална гледна точка и се стараеше да не я класифицира. Някои хора крещяха, други плачеха, трети ставаха мълчаливи, четвърти направо се поболяваха. Имаше и такива, които временно изпадаха в ярост.

— Нийл каза, че не е при него, че не я е виждал и че ако в този момент я види, ще е за последно.

Матюс си водеше записки.

— Добре… — каза машинално тя.

— Не е добре — прекъсна я Уокър. — Този тип я бие, госпожо. Той се отнася ужасно с нея и ако й е направил нещо… — Младежът вдигна извития нож. — Ще го нарежа като риба за стръв и ще нахраня с него раците.

Очите му й напомниха за убийците, с които бе разговаряла. Скръбта можеше да направи това — да ни накара да вършим неща, които никога не сме възнамерявали да правим.

— Важно е всички да запазим хладнокръвие, господин Уокър. Засега само събираме факти и доказателства. Няма положителна ИД, т.е. идентификация, на тялото, което открихме. На този етап ще бъде грешка да предполагаме, че господин Нийл е замесен.

— Аз не предполагам — отсече той. — Просто ви казвам как стоят нещата.

— Не можем да сме сигурни в нищо, докато не разберем с кой и с какво си имаме работа. — „Той е по-скоро дете, отколкото възрастен човек — реши Дафни. — Болен от любов брат с рибарски нож, достатъчно остър, за да разцепи косъм.“ — Напомни си да благодари на Ламоя за задачата.

Заваля дъжд и намокри бележника й.

— Тя вземаше ли някакви лекарства? Наркотици?

— Ако пиеше и се дрогираше, то беше по вина на Лени.

Матюс записа това като положителен отговор. Пиене, наркотици, малтретиране — светата троица на домашните скандали.

Дъждът се усили и тя се замисли дали да не вдигне качулката на якето си, но реши, че иска Уокър да знае, че може да понесе лошото време.

— Имате ли адрес или телефонен номер на господин Нийл?

Младежът изрецитира един адрес в Уолингфорд и психоложката го записа. Той се върна към чистенето на рибата. Този път отсече главата с един-единствен замах, после и опашката. След това накълца на парчета тялото, червата и всичко останало и ги избута в дренажния улей, а чайките атакуваха като обезумели повърхността на водата.

— Запомнете, господин Уокър, не сме свързали господин Нийл с никакво подозрително деяние. От вас чувам за първи път за него. Изяснихме ли този въпрос? — Матюс се запита с тревога дали един по-малък брат можеше да понесе това. Той беше загубил семейното корабче и семейния бизнес. Как й беше хрумнало да намеси Нийл? Надяваше се, че ще успее да поправи стореното. — Изчезват жени, господин Уокър. Десетки хиляди всяка година. Някои просто стават и си тръгват, напускайки своите семейства, съпрузи, приятели… братя. Повечето се появяват отново няколко дни или седмици по-късно. Ще ми се да мисля, че можем спокойно да поставим Мери-Ан в тази последна категория.

Младежът издърпа пред себе си една сьомга с помощта на острия връх на ножа.

— Ако това е Мери-Ан — каза той сухо, — тогава имате още по-основателна причина да говорите с Нийл. Анна се страхува от височини.

— Има акрофобия?

— Както там се нарича.

Матюс отбеляза фобията в бележника си.

Дъждът се усили още повече и тя пак се накани да вдигне качулката на якето си, но отново се отказа. По лицата и на двамата се стичаха дъждовни капки. В очите на Уокър се появи студенина и това го накара да изглежда по-стар от двадесетте му години.

— Е, какъв ще бъде следващият ход?

— Ще ни уведомите, ако Мери-Ан се появи. — Тя му подаде визитка със служебния си номер, като добави на нея и този на Ламоя. — Опасявам се, че може да съм оставила у вас погрешно впечатление, господин Уокър. За това, че трупът е на Мери-Ан. Извинете ме. Не искам да направите нещо глупаво — да нараните по някакъв начин господин Нийл. И то безпричинно.